Мнения и примери за успеха на родители, използвали „Най-щастливото дете”
Искате ли да споделите и Вашето мнение?
Най-щастливото дете в квартала
29 юни 2012 г. от babycenter.com
Някой чел ли е тази книга? От д-р Харви Карп. ОБИЧАМ я. Диди ме подлудяваше. Многобройни наказания всеки ден. Нескончаем сблъсък на волите и т.н. Използвам идеите от книгата през последните две седмици и си прекарваме страхотно. Сега тя е толкова послушна и винаги е в добро настроение. Препоръчвам я на всеки. Просто си я свалих от интернет за нещо от рода на 10 долара. Точно като „Най-щастливото бебе в квартала”, тази книга за мен е благодат.
Най-щастливото дете в квартала
08 май 2012 г. от The Bump Forum
„Най-щастливото бебе в квартала” беше най-любимата ми книга за бебета (наистина единствената, която ми беше от полза, купувам я за всеки, който си има бебе!) така че определено бих прочела версията за деца.
Най-щастливото дете в квартала
04 януари 2012 г. от Калифорния
Имам тази книга и ми харесва; благодаря, че ми напомнихте, че е на лавицата ми!
Напоследък правим първокласни, много интензивни истерии. Опитах техниката онази вечер и … чудо. Х.С. се успокои доста бързо в сравнение с мен, когато я оставих сама в стаята да крещи на воля, така че, мисля, че именно това ще опитаме от сега нататък (нейните най-лоши истерии са обикновено във времето за лягане). Освен това ми харесва идеята, че това я учи, че дори и когато е разстроена или театралничи, ние пак ще я обичаме и ще се грижим за нея. Надявам се, че това ще помогне; третата година е мъчение в толкова много отношения!! Но пък така добрите дни изглеждат ще по-сладки!
Обичам д-р Харви Карп
10 ноември 2011 от Стърлинг Елизабет
Обичам д-р Харви Карп. Той обяснява нещата толкова просто, ЧЕ ВСИЧКО ИМА СМИСЪЛ!!! С нетърпение очаквам да си купя DVD-то, за да го видя в действие!!!!! Задължително четиво за всички родители. Благодаря Ви много за информацията, д-р Карп!!
Помага ми да разбера детенцето си.
30 септември 2011 от майката на Р.В.К.
Имам дете на 11 месеца, така че още не съм се възползвала от идеите на книгата. Но това, което прочетох ми помага да разбера защо моето дете прави някои неща. Тази книга е интересна за четене и има позитивен подход. Успях да приема всичко в книгата, тъй като детето ми започна да показва някои от описаните черти. Задължително четиво.
Отзив за книгата на Карп за малките деца
09 октомври 2011 г. от Sundaymorning
Дъщеря ни в момента е на 5 месеца. Прочетох книгата за бебетата – съветите в нея действат като магия. Бих била глупачка, ако не използвам съветите и от тази книга. Освен това има уебсайт и жив човек, който отговаря на телефона при специфични въпроси. Развълнувана съм да видя как дъщеря ми достига до етапа на „пещерния човек“
Задължително четиво…дори преди бебето ви да проходи
08 юни 2011 г. от A&J
Първо взех книгата от местната библиотека. След това знаех, че ТРЯБВА да притежавам свой собствен екземпляр, тъй като ще го ползвам години наред. Книгата и филма на д-р Карп „Най-щастливото бебе в квартала“ наистина ми харесаха, така че знаех, че изданието за малкото дете ще си струва да се прочете. Прочетох я преди синът ми да навърши една годинка и все ми се искаше да подчертавам или да си водя бележки в полето – ето тогава разбирам, че трябва да запазя дадена книга. Синът ми е само на 14 месеца, но вече опитах някои от съветите и идеите на Карп за малкото дете и засега имам успех. Винаги, когато забележа други родители в парка или магазина, които загубват самообладание заради децата си и казват неподходящи думи, ми се иска и те да знаеха за тази книга.
Прочетете тази книга.
31 март 2011 г. от Тифани Кембъл
Ако не сте чели първата книга, купете си тази, както и DVD-то към нея. Книгата продължава с възрастта на ранното детство и дава на родителите инструменти за комуникация с тяхното малко пещерно дете, така че да преустановят истериите и капризите. Знам, че звучи невероятно, но наистина работи като запазва здравия разум на мама и татко, докато изгражда щастливо дете.
Обичам книгата
7 март 2011 г. от JRonk в community.babycenter.com
Обичам тази книга. Идеите в нея са по-трудни за схващане, отколкото тези в „Най-щастливото бебе“, защото при бебетата става въпрос за физически контакт, докато при малките деца – за глас и комуникация. Най-малкото, книгата ни припомня, че малките ни деца са по-скоро нецивилизовани малки пещерни хора, отколкото мини-възрастни, както много хора погрешно смятат. Децата не разсъждават като нас и ние като възрастни трябва да имаме това предвид, когато общуваме с тях. Техниките на Карп отначало изглеждат глупави, но ако спрете и се замислите, правилото на ресторантите за бързо хранене и езика на малките деца (да говориш така, че слушателят да те разбере) са добри техники на комуникация за всеки, независимо от възрастта. Дългите обяснения просто са безсмислени пред малките деца и звучат като неясните звуци, които издава учителят на Чарли Браун. Всички трябва да имитираме чувствата на другите, за да разберат, че схващаме какво казват. Аз имам доста сговорчиво дете, но редките избухвания от негова страна бяха бързо прекратени заради начина, по който комуникираме. Харесва ми това, че Карп описва света от гледна точка на децата. Те са по-малки, по-слаби и знаят по-малко от всеки около тях. Трябва да имат малки “печалби“ всеки ден, за да се чувстват господари на живота си. Ако можем да им предоставим тези „печалби“, ни съдействат повече за значимите неща.
Чудесна!!!! Блестяща!!!!
8 ноември 2010 г. от Тами
Този отзив е от „Най-щастливото дете в квартала“ (DVD): Чудесна книга. Много е полезна. За да извлечете полза от нея, ще трябва да използвате методите, а не само да четете за тях. Прочетете една глава, приложете я, прочетете следващата, упражнете се още малко. Прочела съм книгата няколко пъти и вероятно ще продължа да се връщам към нея докато синът ми навърши 4 г. (сега е на 2). Това са лесни методи. Работят невероятно. Аз съм била изложена на насилие и викове цял живот и затова трябва да препрограмирам автоматичното си поведение. (Детето ми няма да има този проблем! Това е истинско чудо.) Накрая, тези ефективни техники се превръщат във Ваша автоматична реакция/поведение (с постоянство в прилагането им/повторение). Това е като родителско „кунг-фу“…или родител-фу?…без удрянето.
Също така, силно препоръчвам на всеки родител да прочете и другата книга на автора – „Най-щастливото бебе в квартала“. Фантастична е. Не само за детето, но и за Вас – ще Ви помогне да запазите разсъдъка и здравето си. Ще Ви направи по-щастлив родител. Двете книги са идеален подарък за парти преди раждането на бебе за всеки.
Ако трябва да си купите една книга, нека да е тази
19 март 2009 г. от Т. Дусет (Литълтън, Масачузетс)
Освен че предлага някои изключително иновативни техники, тази книга представлява изчерпателен преглед на съзнанието на малкото дете и покрива толкова много често срещани проблеми. Прочетете я. После я препрочетете. Дръжте я до леглото си – всеки път като я вземете, ще ви идва добра идея.
Страхотна книга, ако имате „енергично“ дете
30 август 2008 г. от М. Немет (Ашфорд, Кънектикът, САЩ)
Имам много дейно дете, което не приема „не“. Тази книга ми помогна да осъзная какво се случва с развиващото ми се дете и ме накара да преосмисля всичко. Страхотно четиво е и като прилагам новите практики забелязвам как детето ми вече слуша и се държи по-добре! Най-добрата книга, която съм чела досега!
Работи!
15 февруари 2008 г. от A Strong Poet (Евънстън, Илинойс, САЩ)
Да, говоренето на езика на малкото дете с едногодишния ни син работи при успокояване на истериите. Когато го пробвах за първи път, проработи и след това ми се струваше, че не действа и затова престанах да го ползвам – някак си ме е срам да го правя, особено пред други възрастни. Започнах отново вкъщи, защото трябваше да направя нещо. Постепенно започна да работи все повече. Сега промених мнението си. Сега синът ми се успокоява много по-бързо. Поглежда ме в очите и ме гледа сякаш го разбирам. Толкова съм щастлива!! Благодаря Ви, д-р Карп.
Най-добрите съвети за родители на малки деца
24 ноември 2007 от Анабел (Колорадо)
Добре написана, много информативна. Д-р Карп не само дава най-добрите съвети, които някога съм получавала за отглеждането на детето си, но и показва защо тези съвети работят. Мнение на майка: ТОВА РАБОТИ!
Работи като магия
28 май 2007г. от Рейни (Сиатъл)
Ние сме двама работещи родители, така че търпението и времето ни често са ограничени. Предпочитам да използвам думи, които обогатяват речника на дъщеря ми, а не бебешки думи. Та представете си изненадата ми, когато чух, че част от техниката е да използвам прости думи и изрази, повторение и наподобяване на емоцията на детето. Въпреки положителните отзиви в DVD – то, бях скептична.
Докато гледах филма, съпругът ми водеше двугодишната ми дъщеря нагоре по стълбите, за да си ляга. Тя хленчеше, а той използваше най-строгия си тон. Втурнах се в стаята и използвах техниката. Тя спря и ме погледна все едно съм луда. Тогава се затича към мен и ме прегърна. Казах й, че е време за лягане и я помолих да ми помогне да й сваля обувките. Битка №1 приключи.
Както обикновено се случва в нашата къща, детето влиза в креватчето и почва да подскача, пее и ни вика в продължение на 30-60 минути ВСЯКА нощ. Този път аз влезнах в стаята и използвах техниката (въпреки че това не истинска истерия). След като дадох на дъщеричката си да разбере, че виждам нежеланието й да спи, й казах, че е време за сън и я помолих за прегръдка преди да заспи. Тя ме прегърна, грабна одеялото и сложи глава на възглавницата. Втурнах се към компютъра си, за да споделя радостта си. Дори не си пее, за да заспи.
Въпреки че се чувствам глупаво, когато имитирам чувствата на детето си и използвам опростения език, това изглежда наистина работи, защото то осъзнава, че разбираш какво изпитва. Господи, това е същото, което преподават във всички курсове по комуникация.
Опитайте. Струва си всяка стотинка. О, купих си филма вместо книгата, защото исках да видя техниките в действие. Може да си намеря използван екземпляр на книгата, за да си припомням техниките. Те са няколко и тъй като имаме да оцеляваме още две години е добре да можем лесно да направим справка.
Най-накрая, решения!
24 февруари 2006 г. от П. Сиртори (Хайатсвил, Мериленд)
Тази книга е решение за всеки родител, който се опитва да се справи с непокорно малко дете. Няколко часа след използване на описаните методи за комуникация, забелязах огромна разлика в сина ми. След една седмица вече не изпадаше в никакви истерии, а преди имаше по една на ден. Сега живеем с напълно ново чувство на уважение един към друг и заради това имам по-щастливо дете и по-малко главоболия.
Уау! Това проработи по-добре, отколкото очаквах.
31 януари 2005 г. от К. Кимура“black and yellow fan” (Хонолулу, Хавай)
Бях много скептичен, когато научих за това DVD. Не мислех, че нещо може да помогне да премахнем 90% от истериите на двегодишното ни дете. За мое учудване, след като жена ми беше изгледала DVD-то, докато бях на работа, като се прибрах я видях да използва техниките върху сина ми и проработиха. След това гледахме DVD-то заедно и аз започнах да работя върху употребата на техниките според нашите нужди. Обикновено не давам оценки на продуктите, но се почувствах принуден да помогна на другите, които са се мъчили да намерят решение за техните деца.
Съвети срещу детските истерии, които наистина работят
29 ноември 2004 г. от майката на Бийки
Опитах какво ли не, но говоренето на „детския език“ беше единственото, което успя да успокои двегодишното ми дете насред бушуваща истерична криза. Правилото на д-р Карп на ресторантите за бързо хранене е съкровище за родителите – всяко дете би откликнало на валидацията, на потвърждаването на чувствата си. Когато му повториш това, което е казало, то знае, че е чуто. Тогава детето е отворено да чуе Вашето съобщение. Този метод работи. Когато първо дам да се разбере, че виждам какво чувства или иска детето ми, както предлага д-р Карп, мога да го накарам да направи каквото трябва. Удивителна е ефективността на тази техника при справянето с истериите или още по-добре – с предотвратяването им.
Наистина работи!!
17 септември 2004 г. от К. Кларк (Мидлотиан, Тексас, САЩ)
Аз съм майка на дете на 2 г. и 1 месец. Много от приятелите ми, които също са родители на малки деца, ми препоръчаха тази книга. Отначало бях много скептична. Прочетох я и опитах детския език и правилото на ресторантите за бързо хранене. Веднага проработи!!! Всъщност днес със съпруга ми и дъщеря ми бяхме на ресторант. Тя започна да се разстройва, защото искаше да я гушкам. Съпругът ми й поговори на детски език и тя веднага спря да плаче! Много съм впечатлена от книгата и ще я препоръчвам на други родители!
Чудесен начин да изразявате любов и уважение!
14 септември 2004 г. от Мишел “eternitygirl” (Даунърс Гроув, Илинойс)
След като прочетох книгата „Най-щастливото бебе в квартала“ на д-р Харви Карп, изгледах DVD- то към нея и методите пожънаха голям успех с бебето ни, бях нетърпелива да прочета и гледам продължението. Първо прочетох книгата „Най-щастливото дете в квартала“, както препоръчвам и на Вас, за да схванете същината на методите и да разберете какво стои зад тях. Отнема известно време да се изчете книгата и добре да се асимилира, но това със сигурност е добре прекарано време, тъй като ще Ви спаси от 3 или повече години главоболия!
Толкова бях впечатлена от книгата, че реших да си купя DVD-то към нея, за да видя примери за методите от реалния живот. Не бях разочарована. Това DVD покрива чудесно книгата, показва реални примери с родители и деца и изчерпателно предава основните акценти (като детския език и правилото на ресторантите за бързо хранене), както и доста от страничните теми (като „захранване на брояча за паркинг“ и „клюкарстване“) в нея. Това също са добре похарчени пари и добре прекарано време, тъй като ще Ви помогне да се спасите от главоболия и неловки положения на обществени места! И още по-важно, ще започнете да изграждате основите на открито общуване и взаимно доверие с детето си, като се научите да изразявате любов и уважение към него – на неговия език – вместо да прибягвате до по-насилствени и налагащи се форми на възпитание. Само ми се иска Amazon.com да предлагаше в комплект книгата и DVD-то „Най-щастливото дете“, вместо комплект от двете книги или двете DVD-та. Съгласна съм с другите хора, написали отзиви, че наистина трябва да прочетете и книгата, за да извлечете максимална полза от това, което д-р Карп учи в нея. Но всичко от д-р Карп е чудесно, лесно за разбиране, високоефективно и заслужаващо доверие. Методите му не са измама, той наистина разбира децата, а Вие по-добре ще разберете Вашите след като научите този материал. Дъщеря ми скоро ще навърши 1 г. и аз вече общувам с нея по-добре като използвам езика на малкото дете! Какво друго да очаквате от дружелюбен педиатър, който винаги (ама наистина ВИНАГИ) носи сини ризи?!?
Без повече страх от детските истерии
10 май 2004 г. от Тамар Мийр (Мичиган)
Внукът ми, който е на 1г. и 10 месеца, започна да пищи като му казах, че е време да се прибираме. Започнах да говоря детски език много изразително, както предлага д-р Карп.
Казах:
– Не, не, не, не искаш да се прибираш.
Той ме погледна много изненадано. Пак казах:
– Не, не, не, не искаш да се прибираш.
Той пак ме погледна с широко отворена уста. Отново казах:
– Не, не, не, не искаш да се прибираш. Но трябва да заведем сестричката ти на гърнето.
Той дойде с мен без да протестира. Преди щеше да продължи да пищи около 5 минути и щях да го вдигна докато рита и пищи. Сега нямам търпение да прочета книгата „Най-щастливото дете в квартала“, за да науча още полезни идеи за децата в семейството и работата ми.
Филис Мийр, медицинска сестра, бакалавър, сертифицирана педиатрична сестра и горда баба на 4 внучета.
Страхотни съвети за родители
25 април 2004 г. от Мириам Буки (Санта Моника, Калифорния, САЩ)
Това DVD е не само информативно, но и развлекателно. Посланието (да използвате „детския език“, за да осъществите връзка с детето си) беше логично предадено, вътрешно споено и интересно за всеки. Гледахме как истински родители се справят със СЪВСЕМ реални деца в такива ситуации, каквито всички преживяваме (спречкване за играчки, лягане за сън и т.н.). Честно казано, мисля, че това DVD трябва да върви в комплект с книгата на д-р Карп „Най-щастливото дете в квартала“, тъй като е наложително да изгледате и да знаете как точно да използвате метода (и да го правите без да се чувствате, че „дразните“ детето или му говорите твърде опростено). И двамата със съпруга ми го гледахме и прилагаме метода на д-р Карп. Дали сме щастливи? И още как. Истериите на двегодишното ни дете намаляха с поне 75% (и като честота, и като продължителност).
Добавка: Една година по-късно синът ни е на 2 г. и наскоро опитах отново да му говоря на детски език и да използвам правилото на ресторантите за бързо хранене. Просто му повтарях това, за което е разстроен, в кратки, прости фрази. Все още работи!!
Наистина полезна книга за отглеждане на деца
14 декември 2005 г. от Далия Литуик, старши редактор и автор на юридически текстове за Slate.com и NPR
Като постоянно уморена майка на едно двегодишно и едно седеммесечно дете, аз също предлагам, донякъде с неудобство, това мнение за наистина полезна книга за отглеждане на деца, идеята за която ни бе дадена (също с известно неудобство) от нашия педиатър, но е наистина пълна с невероятни прозрения: Най-щастливото дете в квартала.
Това DVD е информативно и забавно!
Мириам (Санта Моника, Калифорния, САЩ)
Това DVD е информативно и забавно! Показва как истински родители се справят със СЪВСЕМ реални деца в такива ситуации, каквито всички преживяваме (спречкване за играчки, лягане за сън и т.н.). Решихме, че е наложително да изгледаме как точно да използваме метода (за да го правите без да се чувствате, че „дразните“ или говорите твърде опростено на детето). Дали сме щастливи? И още как. Истериите на двегодишното ни дете намаляха с поне 75%.
След като с жена ми гледахме DVD-то я наблюдавах да използва методите със сина ми и работеха!
Г-н Кимура, Хонолулу, Хаваи
Бях много скептичен. Не мислех, че нещо може да премахне 90% от истериите на двегодишното ни дете. За мое учудване, след като жена ми беше изгледала DVD-то докато бях на работа, като се прибрах я видях да използва техниките върху сина ми и проработиха. След това гледахме DVD-то заедно и аз започнах да работя върху употребата на техниките според нашите нужди. Обикновено не оценявам продуктите, но се почувствах принуден да помогна на другите, които са се мъчили да намерят решение за техните деца.
Сега детето ми се успокоява много по-бързо.
Усмихната майка, Еванстън, Илинойс
Говоренето на езика на малкото дете с едногодишния ни син работи при успокояване на истериите. Когато го опитах за първи път проработи, но престанах да го ползвам, защото някак си ме е срам да го правя. Започнах отново вкъщи, защото трябваше да направя нещо. Постепенно започна да работи все повече. Сега промених мнението си. Сега той се успокоява много по-бързо. Поглежда ме в очите и ме гледа сякаш го разбирам. Толкова съм щастлива!!
Ако трябва да си купите една книга, нека да е тази
19 март 2009 г. от Т. Дусет (Литълтън, Масачузетс)
Освен че предлага някои изключително иновативни техники, тази книга представлява изчерпателен преглед на съзнанието на малкото дете и покрива толкова много често срещани проблеми. Прочетете я. После я прочетете пак. Дръжте я до леглото си – всеки път като я вземете ще ви идва добра идея. Най-добрите съвети за родители на малки деца.
Най-накрая, решения!
24 ноември 2007 г. от Анабел (Колорадо)
Добре написана, много информативна. Д-р Карп не само дава най-добрите съвети, които някога съм получавала за отглеждането на детето си, но и показва защо тези съвети работят. Мнение на майка: ТОВА РАБОТИ!
Тази книга е решение за всеки родител, който се опитва да се справи с непокорно малко дете.
24 февруари 2006 г. от П. Сиртори (Хайатсвил, Мериленд)
Тази книга е решение за всеки родител, който се опитва да се справи с непокорно малко дете. Няколко часа след използване на описаните методи за комуникация, забелязах огромна разлика в сина ми. След една седмица вече не изпадаше в никакви истерии, а преди имаше по една всеки ден. Сега живеем с напълно ново чувство на уважение един към друг и заради това имам по-щастливо дете и по-малко главоболия.
Най-доброто DVD на десетилетието
29 април 2004 г. от Клиент
Колкото повече гледате, толкова повече смисъл придобива. Имаме 3 момчета – две на 3 г. и едно на 6 г. Като започнеш да прилагаш техниките, наблюдаваш промените в детето си почти веднага. Отначало се чувстваш странно, но с практиката всички тези техники се превръщат във втора природа. Клюкарстването работи като магия при деца от всяка възраст. Детският език помага на малките и по-големи деца да излязат от безизходното положение и да запазят достойнството си. Захранването на брояча за паркинг и други чудесни и прости методи допринасят за доброто състояние на детето и правят връзката родител-дете по-богата и по-силна за цял живот.
Идеално за заети майки!
21 април 2004 г. от Деби Фармър, автор на „Не слагай червило на котката!“
Мисля, че това DVD е идеално за заети майки, които нямат време да прочетат книгата. Информацията е ясна и представя всичко най-важно от книгата. Давам му пет звезди! Деби Фармър, автор на книгата за родители „Не слагай червило на котката“
Много интересна книга
10 март 2010 г. от Е. Кеш “CBA” (Ню Джърси)
Тази книга предлага много интересна перспектива и мисля, че е наистина добра. Филмът определено помага да разбереш как да прилагаш идеите от книгата.
Страхотни съвети и методи за родители
3 юни 2010 г. от Лиза (Калифорния, САЩ)
Най-щастливото дете в квартала: Как да елиминираме истериите и да отгледаме търпеливо, почтително и отзивчиво дете между първата и четвъртата му година: Преработено издание (Мека корица). Имах време да прочета книгата само до средата (все пак имам малко дете), но когато синът ми (1-1,5 г.) започна да не слуша, тя ми помогна много.
Ако приемете напълно споменатите методи и трикове, ще откриете, че „ужасните две години“ са много по-управляеми. Детето ми сега е на 2-2,5 г. и дори не мога да си спомня кога за последен път е изпадало в истерия. Книгата Ви учи да разбирате и уважавате детето си – да, да го УВАЖАВАТЕ! Сега синът ми изглежда по-щастлив и по-доволен, а спазването на правилата от книгата се превърнаха във втора природа за нас.
Най-щастливото дете в квартала (Карп)
20 юли 2011 от community.babycenter.com
Когато бях на 18 г. и имах лятна работа в магазин за обувки, твърдо реших, че никога няма да поискам деца. Беше ми много мъчно за родителите, които увещаваха и умоляваха децата си и след цялото мъчение трябваше да ни напишат чек за обувки, които ще умалеят на децата им след един месец. Всяка седмица чувах родителите да казват едно и също: „Хайде сега, Брадли дръж се прилично, за да пробваме тези обувки. Ако не се успокоиш и не мируваш, си тръгваме оттук и няма да получиш никакви обувки!“ Нямаше никакъв ефект, вероятно защото миличкият Брадли така или иначе не искаше обувки. Той бе дошъл, за да къса салфетки на парченца.
Е, наруших обещанието си и родих дете. Когато забелязах Джоузи да разиграва разнообразни налудничави детски драми, като ляга на пода и пищи, когато не й разрешавам да разнася пълна чаша с ледена вода например, реших, че може би имам нужда от план Б, по-добър от родителите в магазина за обувки.
Взех вълнуващото продължение на „Най-щастливото бебе в квартала“ – „Най-щастливото дете в квартала“ от Харви Карп.
Книгата е пълна със съвети как да направите живота с лудото си малко дете по-лесен. Основната идея е, че мозъците на малките деца са много просто устроени. Когато сме щастливи инстинктивно използваме простичък език, който те разбират …“Колко хубаво, спусна се по пързалката!“. Но когато ни ядосат сме склонни да преминем към авторитарното поведение на възрастните. „Виж, Бетси, Джон иска да играе с топката, така че трябва да му я дадеш и на него за малко. Помниш ли, че миналата седмица си говорехме за поделянето? Не искам да се налага да ти казвам отново, че невинаги можеш да имаш всяка играчка, която си поискаш“.
Проблемът на Бетси е не само, че няма топка, с която да си играе, но и трябва да се разправя с този възрастен, който очевидно не разбира ситуацията, в която се намира тя. Няма начин сложните изречения и логичните аргументи да попият в претоварения й с емоции малък мозък. Тя не знае какво казвате. Не мисли, че и Вие знаете какво казва тя. Това е бързият влак за Истеровил.
Така че д-р Карп препоръчва да променим реакциите си. Първо, покажете, че разбирате чувствата на детето си, така че то да усети, че ги „схващате“ и установете връзка с него. „Бетси е ядосана, ядосана, ядосана! Тя наистина искаше топката!“. Повтаряйте тази идея докато детето Ви разбере. Той нарича това „Правило на ресторантите за бързо хранене“, защото прилича на начина, по който касиерката в „Бъргър кинг“ повтаря поръчката Ви и се чувствате спокоен и обичан.
Когато усетите, че сте привлекли вниманието й и има надежда, можете да преминете към Вашата гледна точка…“Но НЯМА топка. Топка на Джон. Ние може да си играем с тези кубчета!“
Дъщеря ми е само на 1 г., така че и без това не съм й обяснявала каквото и да е на сложен език, но съм изпробвала някои от техниките в книгата, защото знам, че тя разбира повече, отколкото показва. Мисля, че това я прави по-щастлива, само защото ме кара да бъда концентрирана и да попадна на наистина добра идея как да постъпя при възникването на някаква драма, вместо просто да се ядосвам. Всъщност няколко пъти я накарах да се засмее насред сълзите си, просто като направих „спортен репортаж“ за действията й, както пише в книгата, понякога лягайки на пода с нея докато се опитва да си намери място, на което да се хвърли.
Добрата новина е, че според д-р Карп „ужасните две години“ клонят към края си с навършването на двегодишна възраст…най-ужасният период всъщност е между 18 и 24 месеца. След това нещата стават отново странни на 3 г. – тогава децата хем искат да се държат като бебета, хем искат да правят всичко сами.
И въпреки че книгата е написана по сериозни проблеми, става ясно, че е написана от някой, който обича децата. Той показва колко е вълнуваща тази възраст, колко бързо се променят нещата и колко много любов ни дават тези малки пещерни човечета. Ние сме посланици между световете, казва той, създавайки нови членове на цивилизацията. Научете езика им, тропнете с крак, когато нещо е неприемливо, възхитете се на това, колко сладко е всичко.
Написано от AF_mom99 в BabyCenter
Публикувано на 09.01.2011 г.
Използваме методите и детето ни рядко изпада в истерия, а емоционален срив никога не е имало. Сега следваме и „Магията 1-2-3“ тъй като синът ни скоро ще навърши 2 години. Но поведението се разделя на 3 категории: добро (зелен светофар), дразнещо (жълт светофар) и неприемливо (червен светофар).
Филмът Ви инструктира как да се справяте с тези видове поведение, но това, което най-вече сработи при нас, е идеята, че детето е като пещерен човек. Мозъкът му не е готов за логиката на възрастните. Затова трябва да се отнасяте към него като към пещерен човек. Звучи лесно, но много родители използват твърде дълги изречения или се мъчат да увещават децата, а това просто не е честно – те имат мозъци на пещерни хора.
Ние използваме правилото на ресторантите за бързо хранене, за да общуваме – слушаш, повтарящ и после пак повтаряш – все едно си на опашка в заведение за бързо хранене. Имитираш и изказваш емоциите на детето, защото то не може, тъй като е пещерен човек.
Наблюдаваш поведението: „Плачеш“, „Ядосан си“.
Изказваш емоциите или желанията: „Мамо, гушни ме“, „Лошо ми е“, „Искам го“.
Повтаряш отново и отново – и накрая детето ти ще види, че го разбираш. Използвайте само кратки изречения.
Детето ни също обича и техниката „да се правиш на глупак“, която звучи превратно, но означава когато общуваш с малко дете да се правиш на глупав по един преувеличен начин, за да го накараш да се чувства силно. Това наистина има ефект при насърчаването на доброто поведение. Например, когато прибираме играчките аз ги изпускам и казвам „О, не!“, опитвам се да сложа някоя в коша за играчки и не улучвам – „Мама не уцели!“. Тогава той се втурва, пуска я в коша, а аз казвам „Уау!“. В случая аз съм голяма тромава глупачка и само голямото ми малко момче може да оправи нещата.
Ще бъдете удивени в колко много ситуации можете да насърчите доброто поведение с тази техника – като храненето: преструвам се, че не уцелвам устата му или изпускам храната, Тогава той я вдига или използва лъжицата си – „Уау!“. Или пък като изхвърлям боклука – преструвам се, че не мога да намеря кофата за боклук – „Къде е боклука? Къде се дяна?“ и той го „намира“. Изглежда лесно, но много родители правят обратното – говорят на детето като на възрастен човек или правят много неща за него, вместо да му позволят да се чувства способно да ги върши само.