Десет стъпки към успешно кърмене (УНИЦЕФ/СЗО)
Инициативата Болница Приятел на Бебето (БПБ) е създадена от Световната Здравна Организация (СЗО) и УНИЦЕФ през 1991г., следвайки Декларацията Иноченти от 1990 г.
Всички здравни заведения, в които жените раждат и се осъществяват грижи за новородените, трябва да изпълняват следните десет изисквания:
1. Да имат писмени насоки за поощряване на кърменето, с които редовно да се запознава целият персонал на зеведението.
2. Всички сътрудници да бъдат обучени теоретически и практически, за да могат да изпълняват основните насоки за поощряване на кърменето.
3. Всички бременни жени да бъдат информирани за предимствата и практическото осъществяване на кърменето.
4. Да се дава възможност на майките да слагат детето на гърдата още в първите минути след раждането.
5. Персоналът да обяснява конкретно на майките как да слагат бебето на гърдата и как да запазят и стимулират производството на мляко дори при раздяла с детето си.
6. На новородените да не се дават нито течности, нито други храни като добавка към майчиното мляко, ако това не се препоръчва по здравословни причини.
7. Майките и децата трябва да бъдат настанявани заедно и да не бъдат разделяни.
8. Персоналът да окуражава майките да кърмят бебетата според потребностите им.
9. На кърмачетата да не се дават гумени биберони или залъгалки.
10. Да се поощрява създаването на групи за кърмене и да се осигурява контакт за майките с тези групи при изписването от болницата или родилния дом.
(Това е официалният превод, признат от СЗО в Копенхаген.)
Ако болницата не покрива горните точки, то тя не следва програмата „Болница – приятел на бебето”.
На практика СЗО и УНИЦЕФ подкрепят осъществяването на „Златният час” след раждането. Този контакт кожа до кожа осигурява по-добра физиологична стабилност на новороденото – стабилизира ритъма на дишането, сърдечната честота и телесната му температура; осигурява защита срещу инфекции; подкрепя оптималното развитие на мозъка на новороденото; изгражда силна емоционална връзка между майката и бебето; улеснява началото и удължава продължителността на кърменето; профилактира следродилната депресия на майката.
Много силният плач не помага на бебето в процеса на приспособяването му, напротив – затруднява белодробната функция, увеличава налягането в мозъка му и нивото на хормоните на стреса в тялото му.
Контактът по време на „златният час” подпомага оптималното развитие на мозъка – мозъкът на новороденото не е съзрял окончателно. Неговият размер е около 25 % от този на възрастния, връзките между нервните клетки в различните му зони не са изградени. Учените отдавна проучват влиянието на привързването между майката и бебето върху частите от мозъка, отговорни за емоциите през първите два месеца от живота на малкия човек. Те са част от лимбичната система, скрита дълбоко в подкорието и включена в изграждането на емоционалната памет и активиране на симпатиковата нервна система (системата, активираща се в условия на стрес и опасност).
Проучванията доказват, че едногодишни деца, имали едночасов контакт кожа до кожа с майка си, по-добре регулират хомеостатичните си механизми. Те по-трудно се възбуждат, плачат и ядосват и по-лесно могат сами да се успокоят.
В първият час след раждането новороденото проявява инстинктивно поведение, което се изразява първоначално със спонтанно сукане (с ниска ефективност около 15 минути след раждането, максимална на 45-тата минута след раждането и липсваща 2-2,5 часа след него, когато бебето заспива); рефлекса на търсене (ниска активност на 15 минута от живота и максимална на 60 минута след раждането); на определен момент от този процес (обикновено около 34 ± 2 минути) започва активно движение на ръчичките на бебето към устата му и сукане на пръстите или юмручето. Здравото доносено бебе е в състояние само да намери гърдата и активно да засуче. Инстинктивното поведение на бебето, водещо го към гърдата, се запазва в първите дни и седмици след раждането.
В световен мащаб 77 милиона новородени, 1 на всеки 2, не се поставят на гърдите на майката в първия час след раждането. Това ги лишава от жизненоважни хранителни вещества, антитела и така необходимия контакт „кожа до кожа“, който ги защитава от редица заболявания и дори смърт. Забавянето на кърменето с 2 до 23 часа след раждането повишава рисковете от преждевременна смърт в първите 28 дни от живота на детето с 40%. Забавянето с 24 часа или по-дълго повишава този риск до 80%, според информация на УНИЦЕФ (данните са представителни за света, не само за България).
В България в настоящия момент вече няма сертифицирани болници – приятел на бебето.
Ето болници, които в началото са били сертифицирани като болници— приятел на бебето в България, които за съжаление вече не са :
МБАЛ „Христо Ботев“, гр. Враца
Многопрофилна болница за активно лечение, гр. Добрич
Многопрофилна болница за активно лечение, гр. Плевен
МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“, гр. Стара Загора
МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“, гр. Кърджали
МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“, гр. Смолян
Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение „Проф. Д. Стаматов“, гр. Варна
Майчин дом, гр. Варна
СБАЛББ „Света София“, гр. София
МБАЛ „Свети Панталеймон“, гр. София
МБАЛ, гр. Шумен
Автор: Вероника де Буур, сертифициран обучител по програмата на д-р Харви Карп
Източници:
„Азбука на кърменето”, 2009, автор Гру Нюландер, издателство Славена
https://www.unicef.org
Ако намирате публикацията за полезна или интересна, моля споделете я и/или я харесайте. Благодарим Ви!