Публикации
Съвети за Анджелина и Брад: Как да се грижим за новородени близнаци
Общуване с Вашия малък Бам Бам
Излекувайте детските истерии като пещерни хора
Успокояване на ревльовци: как да накарате бебето си да спре да плаче
Най-накрая сън
Съвети за Анджелина и Брад: Как да се грижим за новородени близнаци
Публикувано на 17 Юли, 2009 г. в www.celebrity-babies.com July 30, 2010–Fargo
Само можем да си представим колко щастливи и развълнувани трябва да са сем. Джоли-Пит с двете си нови попълнения – Вивиан Маршелин и Нокс Леон. Но знаем също и че сигурно чувстват и други неща…като умора, например!
За да им помогнем да си починат малко повече през първите няколко главозамайващи седмици, се консултирахме с някои от любимите ни експерти в грижата за бебето: д-р Харви Карп, автор на „Най-щастливото бебе в квартала“, Шерил Лейдж, автор на „Двойно вдъхновение: съвети от живота за периода от бременността до първата година“ и д-р Уилям Сиърс, автор на повече от 30 книги за родители, включително и на „Книга за бебето“. Ето какво препоръчват те на Анджелина и Брад:
1. Приспете ги с повиване и бял шум. “Повийте близнаците плътно“, съветва д-р Карп, чийто пет успокояващи техники – повиване, поставяне по корем/настрани, сукане, шъткащи звуци и люлеене – са били животоспасяващи за много майки. „Използвайте бял шум. Най-добрият звук е този от утробата. Намерете го на диск и го пускайте да звучи по цяла нощ.“ Една от ползите на тази техника е, че ще даде възможност на Брад и Анджелина да се грижат за единия близнак, докато другият спи. Ще им помогне и когато пътуват. „Белият шум става слуховото плюшено мече“, обяснява д-р Карп. „С него се създава приспивен механизъм, който могат да използват когато пътуват, за да приспят бебетата си където и да отидат.“ За Брад и Анджелина, родители и на други деца, които се нуждаят от грижи, умението да успокоят близнаците е изключително важно.
2. Създайте режим, който Ви върши работа. „Всяко семейство трябва да намери родителски практики и философии, които им вършат най-добра работа още в първите дни, седмици и месеци на новородените близнаци“, казва Шерил Лейдж, чийто близначки Дарън и Сара са на 6 г. Като много близнаци, Нокс и Вивиан са родени малко по-рано от очакваното, а лекарите често поставят по-малките близнаци на по-често хранене (например на всеки 2,5 – 3 часа в денонощието). Това се е случило и при Лейдж. Когато това е основата на режима, навлязохме в предсказуем порядък, който беше добър и за бебетата ни и за нас! За семейството ни едновременното хранене, последвано от сменяне на пелените и на двете бебета, след това време за събуждане, игра и стимулация и накрая подремване преди следващото хранене беше последователността, която работеше добре в къщата ни.“
3. Ако е възможно, хранете близнаците едновременно. Според личния опит на Лейдж „дали ще е кърмене или хранене с бутилка, да храним децата едновременно беше страхотно задружно занимание, както и средство за допълнителна 20-30 минутна почивка на всеки три часа. За нас, 10-20 минутните дремки, когато можехме да стигнем до тях, бяха животоспасяващи.“
4. И двамата родители могат да се грижат за близнаците. „Грижата“, казва д-р Сиърс, „ не е само хранене, но и гушкане, люшкане и т.н.“ Разликите между ролята на майката и на бащата са по-малко очевидни при близнаци, отколкото при едно дете. „Бащите се включват в грижите за детето по-рано и майките им позволяват това“, казва той. „Това изкарва бащите от родителските им черупки“.
5. Не се притеснявайте да помолите за помощ. Всичките ни експерти са съгласни, че никой родител на новородени близнаци не бива да се чувства зле от факта, че се нуждае от резервен чифт ръце в първите седмици. Или, както предлага д-р Карп, могат да използват люлка. „Това ще накара близнаците да се чувстват сякаш ги носят на ръце, докато Анджелина и Брад прекарват време с другите деца“.
Общуване с Вашия малък Бам Бам
Написано от Хелън Юнг, публикувано на 12 януари 2009 г. на http://blog.oregonlive.com
Виждала съм дъщеря ми да се ядосва. И ме е страх.
Е, добре, малко преувеличих. Но сега вече не е бебе и сладкото мъниче, което беше доволно да седи и да си играе, сега изследва, сграбчва и изпробва границите на физическите си способности – както и на моите емоционални.
Така се обадих на д-р Харви Карп, автор на книгата и DVD-то „Най-щастливото дете в квартала“ (както и на „Най-щастливото бебе в квартала“, в която обяснява стратегията на петте успокояващи техники за бебета) относно общуването с дете в истеричен пристъп. (Що се отнася до възрастта, той нарича „малко“ детето между 8 месеца и 5 години).
В „Най-щастливото бебе в квартала“, основната идея, която трябва да запомнят родителите е, че първите три месеца от живота на новороденото трябва да се смятат за „четвъртия триместър“. Най-добре можете да успокоите бебето си като имитирате средата, в която се е намирало то преди да се роди – утробата Ви.
А каква е основната идея при успокояването на малкото дете?
Нашите малчугани са не толкова малки деца, колкото малки пещерни хора“, казва Карп, д-р по медицина и член на Американската академия по педиатрия. „Децата се раждат нецивилизовани. Те плюят и драскат, пишкат където си поискат, не казват „моля“ или „благодаря““.
Така че като възпитавате децата си, трябва да помните, че те са примитивни човешки същества и не можете да общувате с тях по твърде зрял начин. Лявото полукълбо на мозъка им – център на езика и логиката – е по-слабо развито от дясното – център на емоциите, импулсите и музикалността, казва той.
Трябва Ви нещо повече от думи. Трябва да включите тона на гласа си, изражението на лицето си и жестовете, за да комуникирате с тях. Освен това, трябва да покажете на детето, че приемате чувствата му, преди да го накарате да Ви чуе.
Как се говори това, което д-р Карп нарича „език на малките деца“?
1. Използвайте кратки фрази.
2. Повтаряйте много.
3. Говорете им с емоционален заряд, наподобяващ техния.
Пример: Дъщеря Ви грабва ножици, за да си играе с тях. Взимате й ги и тя изпада в истерия. Ето какво съветва да направите и да кажете д-р Карп: „Искаш, искаш! Искаш ножици! Сега! Искаш ножици!“ Говорите с известно вълнение в гласа си, тонът е по-висок, може да размахвате ръце. След това казвате с по-нормален тон „Но не ти разрешаваме, защото може да се порежеш“.
Можете да видите тези клипoве, на метода в действие: DVD „Най-щастливото дете в квартала”.
Чувствате се глупаво, разбира се. Но помислете. Помислете как ние възрастните общуваме помежду си, казва Карп. Ако сме наистина разстроени и поговорим с някого за това, не искаме този човек да ни отговори с абсолютно спокоен, клиничен тон.
Според Карп така изглежда, че той не признава чувствата ни, просто не възприема
В същото време, не искаме и някой да реагира пресилено на нашата болка и разочарование. Ако изразят толкова страдание, колкото изразяваме ние, това ще е малко прекалено.
Вместо това, за всеки има подходящ момент, в който иска слушателят да му отвърне с около 30% от емоцията, която показва,
казва Карп.
А какво правим с малко дете, което изразява много емоции? Трябва да му покажете, че приемате чувствата му, като му отговорите с част от неговия емоционален заряд.
Карп отбелязва и това, че ние инстинктивно отговаряме с кратки изречения, повторение и използване на същата емоция, когато детето ни е щастливо. Представете си, казва той, че детето Ви се спуска по пързалка за пръв път. Какво правите? Викате: „Направи го! Направи го! Браво! Браво! Я се виж!“ И в такива ситуации не се чувстваме глупаво, нали?
Това наистина е важна техника, но е само част от стратегията му за грижи към малкото дете. (Други техники, които описва, са „клюкарстване“, „правилото на ресторантите за бързо хранене“ и нещо, носещо интригуващото заглавие „да се правиш на глупак“. Хмм.) Също така, той съветва първо да гледате DVD – то, за да видите техниката. След това, може да научите повече за нея в книгата. А ако видите някой на обществено място да говори развълнувано на малко плачещо дете с безсмислени кратки фрази, не се впечатлявайте. По-добре няколко секунди странна майка, отколкото няколко минути пищящо дете, нали?
А Вие? Имали ли сте успех, използвайки тази техника? Споделете с нас на: bebeidete@gmail.com
Излекувайте детските истерии като пещерни хора
Написано от Тереза Джиарусо, публикувано на 31 март 2008 г. в www.ajc.com
Дъщеря ни току-що навърши 1 г., а вече сме свидетели на примери от „ужасната втора година“.
Тя е много активна и независима. Иска да се обува сама, да държи каишката на кучето и да оцветява с маркери, точно като батко си и кака си. Но невинаги успява да направи всичко, което иска и това води до разочарование и гняв.
Нито едно от другите ми две деца не е от типа „хвърлям се на земята и ритам с крака“, но това сладко момиченце е такова. Тя се мята на килима в хола, рита с крака и плаче.
В този момент гледката е някак си смешна – тя е толкава малка и в същото време толкова ядосана. Не изпада в крайности, не излиза извън контрол – все още – но със сигурност това са наченките на истерична криза.
Съпругът ми скоро ми изпрати една статия от „Ню Йорк Таймс“, озаглавена „Да се справим с пещерния човек в детското креватче“. Бях заинтригувана. В общи линии, историята беше за теориите на д-р Харви Карп за детските истерии и как малките деца всъщност на са малки хора, а малки пещерни хора. (Той е известен с книгата си „Най-щастливото бебе в квартала“. Тази теория, обаче, е от „Най-щастливото дете в квартала“)
В уебсайта на д-р Карп пише „Пещерните хора били инатливи, упорити и не особено разговорливи. Те хапели и плюели, когато са ядосани, били немарливи, когато се хранят, мразели да чакат на опашка и били негативни, неотстъпчиви, разсеяни и нетърпеливи…да Ви звучи познато?“
„Обрисуваният образ е комичен, но сравнението между малките деца и примитивните хора не е шега. Д-р Карп твърди, че можем да разберем малчуганите само ако направим една огромна крачка…назад! В рамките само на 3 години, малките деца преминават през основните постижения на почти 5 милиона години човешка еволюция: ходене, говорене и решаване на проблеми. Д-р Карп казва, че мозъците на децата са емоционални и инстинктивни. Определено не са логични, така че с логика няма да ги успокоите.
Той иска родителите да се приближат умствено и физически до нивото на детето. Не да се поддават на капризите му, а да използват неговия език.
„Първо, използвайте изрази, съдържащи от една до три думи (или от три до пет, ако детето Ви вече говори). Второ, повтаряйте тези изрази многократно. Малките деца често се нуждаят от пет до десет повторения, за да привлечете вниманието им и да се концентрират върху това, което казвате“, пише в неговия уебсайт. „И накрая, бъдете актьор. Начинът, по който говорите, е дори по-важен от това, което казвате. Направете така, че тонът на гласа Ви, изражението на лицето Ви и жестовете Ви да съответстват на силата на емоцията, която показва детето. Цупете се, размахвайте ръце, смръщвайте вежди и драматично повтаряйте оплакванията му, за да покажете на детето, че разбирате как се чувства.“
Та какво точно трябва да кажете? Ето един пример от неговия уебсайт: „Представете си, че детето Ви, на 1,5 г., стои на вратата и пищи, че иска да излезе. Не разбивайте надеждите му с лека ръка, като му кажете, че не може да излезе. („Навън вали.“)
Първо, покажете, че разбирате чувствата му чрез неговия собствен енергичен език. Кажете „Казваш: „да отидем, мамо. Да излезем. Да излезем!“, искаш навън, сега! Навън, навън, навън! Скучно ти е, скучно, скучно!“ Повтаряйте това с жестове и драматичен тон, имитирайки неговите чувства. Веднага щом сърдитото Ви пещерно човече осъзнае, че наистина го разбирате, неговите вопли и хленчене и значително ще намалеят. Това е сигналът, че е Ваш ред. Сигнал, че детето е готово да чуе вашите причини, успокоения, варианти и т.н.“
Репортер на в. „Ню Йорк Таймс“ прегледа DVD-то на д-р Карп и потвърди ефикасността на метода. „Разплакани деца се успокояват за секунди и го гледат озадачено докато повтаря проблемите им. След като детето се е успокоило, родителят може да обясни причините, поради които е казал „не“, да успокои детето и да му даде хубава алтернатива на това, което иска“.
Освен че правят живота на възрастните по-лесен, според някои лекари методите на Карп могат да предотвратят насилието върху деца, до което се стига когато родителите са фрустрирани и не могат да накарат детето си да ги послуша. Всъщност, няколко правителствени агенции, като и ръководителите на „Да предотвратим насилието върху деца в Америка“ одобряват методите му.
Вярвате ли в теорията на д-р Карп? Бихте ли бръщолевили като пещерен човек, за да успокоите детето си? Какви други тайни оръжия имате срещу истериите? Споделете с нас на bebeidete@gmail.com
Успокояване на ревльовци: как да накарате бебето си да спре да плаче
Излъчено на 30 май, 2002 г. в „Добро утро, Америка“
„Отчаяно се нуждая от помощ, от това някой да ми каже как да помогна на това бебе да бъде щастливо момиченце“. Това са думи на Дари Тейн (34), записани във видео дневника й за „Добро утро, Америка“, докато се опитва да успокои плачещо бебе. Съпругът й също не се справя по-добре.
„Гладна е“, казва на записа Дан Тейн (29). Но дори след като я нахранват, оригват, преобуват, подрусват и гушкат, Еми не спира да плаче. Родителите й казват на консултанта по родителство към „Добро утро, Америка“ – Ан Плешет Мърфи – че Еми пищи и реве понякога до девет часа без да спре и нито един от двамата не е спи по повече от 4 часа на нощ. „Денят започва, плачът също“, казва Дан Тейн, държащ в ръцете си плачещата Еми.
Дори съседите на семейството в Алтадена, Калифорния, чуват пронизителните писъци, които всъщност по децибели се равняват на шума на косачка.
Бебето има колики – състояние, което е ужасът на неопитните родители и загадка за лекарите. Коликите са „постоянна безпричинна раздразнителност“, казва д-р Харви Карп, авторът на книгата „Най-щастливото бебе в квартала“.
Успокояващият рефлекс на Вашето бебе
Карп невинаги може да определи защо бебето плаче, но твърди, че родителите могат да спрат плача, като задействат това, което той нарича „успокояващ рефлекс“.
„Правя това от 20 г. и няма бебе, което да не съм успял да успокоя“, казва Карп.
Родителите на Еми са скептични. “Струва ми се, че ще си намери майстора с Емерсън – не съм сигурна, че ще проработи“, казва Дари Тейн. Карп обучи сем. Тейн на пет стъпки, които според него биха укротили Еми, както и други бебета само за пет минути. „Наричам ги петте успокояващи техники“, казва Карп. „Първата е повиване. Втората е позицията настрани или по корем. Третата е произнасянето на звука „шшш“. Четвъртата е люлеене или подрусващо движение и петата е сученето“.
• Повиванетовключва плътно увиване на бебето в одеяло/пелена. Детето може да се съпротивлява, но повиването ще предотврати размахването на ръце и крака и ще задейства успокояващия рефлекс.
• Позицията настрани или по коремозначава да държите бебето легнало по този начин. Колкото по-разстроени са бебетата, толкова по недоволни ще бъдат, ако лежат по гръб.
• Произнасянето на звука „шшш“означава да възпроизвеждате някакъв вид силен бял шум, за да се унесе бебето. В книгата си, Карп предлага да се включи силно радиото на честота, която е между станциите, запис на сешоара Ви или машина, която издава бял шум.
• Люлеенето включва ритмичното и енергично полюшване на бебето. Придържайки главата и врата му, поклатете главата с бързи ситни движения, все едно треперите. След това можете да преместите бебето в люлка, защото движението й ще продължи да го приспива.
• Сученето може да бъде както на майчината гърда, така и на биберон или залъгалка. Работи най-добре, ако вече сте опитали другите техники.
Най-накрая сън.
„Добро утро, Америка“ наблюдава как сем. Тейн изпробва техниките в продължение на няколко дни.
„Най-трудното от всичко е повиването“, казва Дари Тейн. Изглежда знае техниката със звука „шшш“ наизуст. „Тя просто заспива. Страхотно е! Наистина работи добре!“ казва тя.
Преди да научат техниките на д-р Карп, сем. Тейн успокоявали малката Еми с кърмене или возене в колата. Дори опитали да я сложат със столчето за кола върху сушилня за дрехи докато центрофугира, за да видят дали движението ще я приспи.
Карп твърди, че оставянето на бебето в тиха среда е мит. В утробата то е било плътно обградено, заобиколено от шум, по-силен от този на прахосмукачка, така че няма нужда да стои в тиха среда след като се роди. Дори може да не гасите лампите докато спи, казва Карп.