Инициативата Болница Приятел на Бебето (БПБ) е създадена от Световната Здравна Организация (СЗО) и УНИЦЕФ през 1991г., следвайки Декларацията Иноченти от 1990 г.
Всички здравни заведения, в които жените раждат и се осъществяват грижи за новородените, трябва да изпълняват следните десет изисквания:
1. Да имат писмени насоки за поощряване на кърменето, с които редовно да се запознава целият персонал на зеведението.
2. Всички сътрудници да бъдат обучени теоретически и практически, за да могат да изпълняват основните насоки за поощряване на кърменето.
3. Всички бременни жени да бъдат информирани за предимствата и практическото осъществяване на кърменето.
4. Да се дава възможност на майките да слагат детето на гърдата още в първите минути след раждането.
5. Персоналът да обяснява конкретно на майките как да слагат бебето на гърдата и как да запазят и стимулират производството на мляко дори при раздяла с детето си.
6. На новородените да не се дават нито течности, нито други храни като добавка към майчиното мляко, ако това не се препоръчва по здравословни причини.
7. Майките и децата трябва да бъдат настанявани заедно и да не бъдат разделяни.
8. Персоналът да окуражава майките да кърмят бебетата според потребностите им.
9. На кърмачетата да не се дават гумени биберони или залъгалки.
10. Да се поощрява създаването на групи за кърмене и да се осигурява контакт за майките с тези групи при изписването от болницата или родилния дом.
(Това е официалният превод, признат от СЗО в Копенхаген.)
Ако болницата не покрива горните точки, то тя не следва програмата „Болница – приятел на бебето”.
На практика СЗО и УНИЦЕФ подкрепят осъществяването на „Златният час” след раждането. Този контакт кожа до кожа осигурява по-добра физиологична стабилност на новороденото – стабилизира ритъма на дишането, сърдечната честота и телесната му температура; осигурява защита срещу инфекции; подкрепя оптималното развитие на мозъка на новороденото; изгражда силна емоционална връзка между майката и бебето; улеснява началото и удължава продължителността на кърменето; профилактира следродилната депресия на майката.
Много силният плач не помага на бебето в процеса на приспособяването му, напротив – затруднява белодробната функция, увеличава налягането в мозъка му и нивото на хормоните на стреса в тялото му.
Контактът по време на „златният час” подпомага оптималното развитие на мозъка – мозъкът на новороденото не е съзрял окончателно. Неговият размер е около 25 % от този на възрастния, връзките между нервните клетки в различните му зони не са изградени. Учените отдавна проучват влиянието на привързването между майката и бебето върху частите от мозъка, отговорни за емоциите през първите два месеца от живота на малкия човек. Те са част от лимбичната система, скрита дълбоко в подкорието и включена в изграждането на емоционалната памет и активиране на симпатиковата нервна система (системата, активираща се в условия на стрес и опасност).
Проучванията доказват, че едногодишни деца, имали едночасов контакт кожа до кожа с майка си, по-добре регулират хомеостатичните си механизми. Те по-трудно се възбуждат, плачат и ядосват и по-лесно могат сами да се успокоят.
В първият час след раждането новороденото проявява инстинктивно поведение, което се изразява първоначално със спонтанно сукане (с ниска ефективност около 15 минути след раждането, максимална на 45-тата минута след раждането и липсваща 2-2,5 часа след него, когато бебето заспива); рефлекса на търсене (ниска активност на 15 минута от живота и максимална на 60 минута след раждането); на определен момент от този процес (обикновено около 34 ± 2 минути) започва активно движение на ръчичките на бебето към устата му и сукане на пръстите или юмручето. Здравото доносено бебе е в състояние само да намери гърдата и активно да засуче. Инстинктивното поведение на бебето, водещо го към гърдата, се запазва в първите дни и седмици след раждането.
В световен мащаб 77 милиона новородени, 1 на всеки 2, не се поставят на гърдите на майката в първия час след раждането. Това ги лишава от жизненоважни хранителни вещества, антитела и така необходимия контакт „кожа до кожа“, който ги защитава от редица заболявания и дори смърт. Забавянето на кърменето с 2 до 23 часа след раждането повишава рисковете от преждевременна смърт в първите 28 дни от живота на детето с 40%. Забавянето с 24 часа или по-дълго повишава този риск до 80%, според информация на УНИЦЕФ (данните са представителни за света, не само за България).
В България в настоящия момент вече няма сертифицирани болници – приятел на бебето.
Новороденото бебе не може да бъде възприемано като умален вариант на възрастен организъм. То има множество анатомични и физиологични особености, които го отличават.
Тегло и дължина
Средната телесна маса и дължина на плода, роден на термин, е около 3500 грама и 51 см. Установено е, че новородените от мъжки пол са с 2 см по-дълги и около 100 – 150 грама по-тежки в сравнение с новородените от женски пол. Освен полът, от значение за ръста и теглото на детето са: расата, телосложението на родителите, здравословното състояние на майката, храненето, движението и др. една година преди и по време на бременността.
Външен вид
През първите часове след раждането позата на детето наподобява тази, заемана в матката. Крайниците са свити поради преобладаващия тонус на мускулите – флексори.
Главата е около 11 см. в диаметър и е относително голяма спрямо размера на тялото. Обиколката й е около 34-36 см. Костите на черепната кутия са твърди, но шевовете между тях не са сраснали напълно. Между челните и теменните кости се намира голямата фонтанела. Тя има ромбовидна форма и размери 2 на 2 см. Между тилната и теменните кости се разполага малката фонтанела, с размери 0,5 на 0,5 см. – това позволява промяна на конфигурацията на главата при преминаването й през родилния канал, заедно с това, че лицето е овално, долната челюст е малка и носът е чип. Устата е релативно голяма, приспособена за сукане. Носът е къс и приплеснат, за да се способства дишането при кърменето. Вратът е къс, а гръбначният стълб няма физиологична кривина.
Тялото на новороденто е дълго, а крайниците – къси.
Гръдният кош има кръгла форма. Обиколката му е 37-40 см. Ребрата и сърцето са разположени хоризонтално. Коремът е на нивото на гръдния кош.
Вътрешни органи и кожа
Вътрешните органи на новороденото са относително големи спрямо възрастния организъм. Мозъкът е 14 % от телесната маса на бебето, а при възрастния е едва 2%. Гастроинтестиналният тракт е 6 пъти по-дълъг от дължината на тялото. Черният дроб е голям, с мека консистенция и се палпира на 1 до 2 см под ребрената дъга.
Кожата на здравото новородено е розова на цвят и покрита със сиво-бял мазен слой, наречен верникс (Vernix Caseosa). В горната част на крайниците и гърба има меко окосмяване – лануго, което изчезва. Косата и ноктите са тънки и меки. При някои новородени се наблюдават промени по кожата, както и хиперлазия, които преминават спонтанно и не изискват лечение:
И при двата пола може да се наблюдава хиперплазия на млечната жлеза, дължаща се на повишени нива на естрогените при майката. Гърдите изглеждат подути и секретират течност, подобна на коластра. Състоянието минава спонтанно.
Може да се наблюдава физиологично зачервяване на кожата поради хиперемия на капилярите; ретенционни кисти на потните жлези, разположени по челото и скалпа, образувани поради задържан секрет; милия (дребни, бели папули по кожата на носа, челото и бедрата, които се дължат на запушени мастни жлези); дребен уртикариален обрив с везикули на върха на папулата, причинен от алергична реакция;
Новородените преминават през физиологично състояние, което се нарича жълтеница или иктер. Изразява се с жълто оцветяване на кожата, склерите (бялата част на очите) и други тъкани, причинено от твърде високи нива на билирубин в кръвта. Част от еритроцитите (червените кръвни телца) се разрушават с помощта на черния дроб и отделеният билирубин се изхвърля от тялото чрез изпражненията, но поради незрялост на черния дроб и на чернодробните ензими, част от билирубина не бива изхвърлен и остава да циркулира в кръвта. Физиологичната жълтеница обикновено отшумява в рамките на една седмица. Тя може да премине в кърмаческа жълтеница, която се запазва през втората и следващите няколко седмици от живота и се дължи на съставка в кърмата, която улеснява повторното абсорбиране на билирубин от чревната лигавица. Има и жълтеница поради недохранване, тъй като новородените са много чувствителни към количеството храна, което поемат в първите дни и седмици от живота си. Затова доброто хранене и хидратиране са ключови за новия живот. Можете да видите и статията ни “Златният час след раждането”
Телесна температура
Непосредствено след раждането телесната температура на бебето е равна на тази на майката. Поради повишено топлоотдаване и слаба продукция на топлина през първите шест часа тя спада по 35-36 градуса. След 12 часа склонността към охлаждане намалява, но телесната температура на новороденото остава нестабилна през целата първа седмица. Затова и контакта кожа в кожа е много подходящ за новородените бебета.
Ако намирате тази публикация за интересна или полезна, моля споделете я или я харесайте. Благодарим Ви!
Раждането е един уникален процес. Ние като високо интелектуални и емоционални същества, които, често се опитваме да контролираме живота, в този момент истински се сблъскваме с майката Природа.
Добре е да сме подготвени, добре е да знаем какво да очакваме. И в същото време, се налага да се доверим на тялото си. Колкото и да сме подготвени, в този момент, природата взима превес и никой не знае как ще се развие едно раждане. Това може да Ви го каже всеки придружаващ раждания – акушер-гинеколог, акушерка, дула, неонатолог. Остава ни да се предадем на течението и на мъдростта на Природата.
По време на раждането и след изгонването на бебето, майката все още е в едно определено състояние на съзнанието, като че ли е „на друга планета.” Нейният неокортекс е все още малко или повече в покой. Ключовите думи са: „Не събуждайте, майката!”.
Днес, сме в състояние да си обясним как всички различни хормони, които се отделят при майката и при бебето по време на първия и втория етап на раждането, са все още в телата им и в следващия около един час и имат специфична роля във взаимодействието между майката и новороденото. Доскоро не сме и предполагали дори, какво голямо поведенческо влияние оказват, всъщност, тези хормони.
Ключовият хормон, който участва във физиологията на раждането е несъмнено окситоцина. Неговите механични ефекти са добре известни (ефектът върху маточните контракции за раждането на бебето и раждането на плацентата; ефектът върху контракциите на мио-епителните клетки на млечната жлеза, за изтласкване при рефлекса на млякото). Окситоцинът е типичния алтруистичен хормон. Той участва, независимо, във всички аспекти на любовта, която преживяваме.
Открито бе също, че майката и бебето освобождават хормони от типа на морфина по време на раждането. Освобождаването на тези ендорфини, които остават за известно време след раждането, в майката и бебето, са импрегнирани с опиати. Характерна черта на опиатите е да предизвикват състояние на „зависимост“ или привързаност. Дори и хормоните от семейството на адреналина, (които често се разглеждат като хормони на агресия) очевидно играят роля във взаимодействието между майката и бебето, веднага след раждането. По време на родилните контракции, преди раждането, нивото на тези хормони достигат своя връх, при майката. Ето защо, във физиологично отношение, веднага след като се активира рефлекса за изтласкване, жените са склонни да бъдат изправени, пълни с енергия и с внезапна нужда да сграбчват нещо или някого. Те често имат нужда от чаша вода, точно както някой, който говори пред голяма аудитория. Това е в резултат от огромното количество адреналин, който се освобождава, в майката, която е много будна, когато се роди бебето. Както и при другите бозайници, в природата, за майката е важно да има достатъчно енергия и агресивност, за да може да защити новороденото си бебе, ако се наложи. Агресивността е един от аспектите на майчината любов.
Също така е добре известно, че бебето има свои собствени механизми за оцеляване по време на последните силни изгонващи контракции и освобождава своите собствени хормони от семейството на адреналина. Приливът на норадреналин, позволява на плода да се адаптира към лишаването от кислород в последния етап от раждането и спомага за това бебето да е нащрек, с широко отворени очи и разширени зеници. Майките са очаровани и възхитени от погледа на техните новородени бебета.
Ето как протича първият час, след раждането:
Изплакването.
Най-жадуваният момент от раждането е първото изплакване. Бебето надава пронизителен писък, който „събужда“ дробовете и те се разгъват и изхвърлят околоплодната течност в тях. При нормално дишане, не би имало достатъчно енергия, с която да се изплюе течността. Сърцето започва бързо да изпомпва кръв към белите дробове и белодробната система се отделя от останалата част на организма, чрез затваряне на връзките между тях (ductus arteriosus and foramen ovale).
Релаксация
След изплакването, бебетата прекарват около минута в покой. На този етап, новороденото не прави движения с устата, а ръцете са отпуснати. Учените предполагат, че този момент на почивка и мълчание, може би е развито, за да предпази бебетата от хищниците.
Смята се, че най-добрата позиция за бебето е върху корема на майката, кожа до кожа, покрито с топла и суха пелена или одеяло. Като че ли в този момент жената има нужда единствено от спокойствие и стаята да е достатъчно топла. По време на третия етап от раждането, жените никога не се оплакват, че е прекалено горещо. Ако има втрисане, това означава, че мястото не е достатъчно топло. Топлината забавя производството на адреналин в майката и така не пречи на производството на окситоцин и пролактин. Бебето се запознава с всички полезни бактерии от майката и първите колонии заселват тялото му, като така активират веднага имунната му система. Първоначално то се ражда от почти стерилната среда в утробата. При раждането, бебето е без микроби. Един час по-късно има милиони микроби, обхващащи лигавицата и мембраните. Раждането е като да влезнеш в света на микробите. Въпросът е, кои микроби ще бъдат първите, които ще колонизират тялото на бебето? Бактериолозите знаят, че победителите в състезанието ще бъдат началници на територията. Бактериалната среда на майката вече е позната и приятелска, от гледна точка на новороденото, защото майката и бебето имат същите антитела (IgG). С други думи, от бактериална гледна точка, на новороденото човешко бебе му трябва веднага да бъде в контакт само с един единствен човек-майка му. Като добавим, че първоначалните капки коластра ще подпомогнат за установяване на една идеална чревна флора, няма съмнение, че от бактериологична гледна точка, първият час след раждането е критичен период, с последствия за целият живот и здравето на човека. Нашата чревна флора може да бъде представена като аспект на нашата личност, която не може лесно да бъде модифицирана по-късно в живота.
Механизмите на терморегулация все още не са зрели при раждането и има теоретични причини да се тревожим за случаите на хипертермия, при майката, по време на раждането, в случаите, когато е била използвана епидурална анестезия или твърде гореща вана. Такива ситуации могат да бъдат опасни за терморегулацията и на бебето, чрез преувеличените различия в температурата между вътреутробната и извънматочната среда.
Контактът кожа до кожа, подпомага бебетата да регулират температурата на тялото и дишането си, както и намалява риска от хипоглекимия (ниски нива на захар в тялото). Новородените нямат все още този защитен слой мазнина и харчат твърде много енергия и кислород, за да поддържат телесната си топлина. Все пак те излизат, след 9 месеца, където обкръжаващата среда е идеална и температурата е била контролирана. Бебетата могат да произвеждат глюкоза от запасите на енергия в тялото си, докато засучат добре, а това става най-ефективно, когато останат в контакт с кожата на майката през първия си час.
Смята се, че е добре пъпната връв да не се прерязва докато все още пулсира, за да може новороденото да получава кислород, докато нагоди дишането си, чрез дробовете, както и да се даде повече шанс на червените кръвни телца да преминат в тялото му от плацентата, намалявайки риска от анемия.
Докато бебето е в утробата, то има постоянен достъп до хранителни вещества и особено жизненоважното гориво – глюкозата, които са предвидени в непрекъснат режим на подаване, чрез пъпната връв. Веднага след раждането, бебето се адаптира, преди да прекъснат доставките му. Забавянето на рязането на пъпната връв, може да се осъществи и при някои случаи на раждане с цезарово сечение, но не винаги. Всяко раждане е уникално и различно. Консултирайте се с израждащия Ви лекар.
По време на първия час, бебето се адаптира и към гравитацията. Изведнъж вестибуларния нерв, който служи за равновесие, се задвижва в мозъка и за пръв път има наплив от импулси.
Разбуждане
Между третата и осмата минута от раждането, започва третата фаза – на разбуждането. На този етап, новородените отварят очите си за първи път и започват да движат устата, главата и раменете си.
Енергичност
Около осмата минута, бебетата стават още по-активни и задържат очите си отворени за около 5 минути или повече. По време на тази активна фаза, новородените, започват да показват интерес към храненето, все повече движат устата си и правят сучещи движения, като рефлекса за търсене и рефлекса за сучене стават все по-явни. Бебето търси лицето и гърдите на майка си, издава засмукващи звуци и приближава ръцете си към устата. Често бебетата се втренчват в лицето на майките си, разпознават миризмата ѝ, звука на гласа ѝ, докосването до кожата ѝ. Често ако се опитате да отделите бебето от майката, бебетата протестират високо, могат да достигнат до отчаяно крещене, докато постепенно млъкват и стоят неподвижно, а организма забавя процесите в него, за да запази енергията и топлината на тялото. Вероятно, това е остатък от инстинкта ни за самосъхранение, който ни предпазва от хищници.
Почивка
Бебето редува периоди на почивка с периоди на активност, в рамките на първия час след раждането.
Пълзене
Около 35-тата минута от раждането, бебето като че ли е „презаредило батериите“ и започва само да се избутва с крачета, ръчички и тяло към гърдата и зърното, чрез кратки периоди на активност и почивка. В тази фаза, то разчита основно на обонянието си, което го води. Пълзенето към гърдата за първи път се наблюдава от Шведски учени през 1980г. По-късно се открива, че бебетата се раждат с инстинкт, който ги подпомага да намерят зърното на майката, като при всички бозайници.
Запознаване
Около 45-тата минута до 1 час след раждането, бебетата започват да опознават майка си, чрез близане на зърното и докосвайки и масажирайки гърдите ѝ около двадесетина минути.
Засукване
Около час след раждането, бебета засукват, като се закрепят сами за гърдата и поемат малки количества коластра. Коластрата е кърма, която гърдите на майката произвеждат още през последните дни от бременността. Тя е пълна с протеини и имунни молекули. Това ранно засукване както и изгонването на плацентата, стимулират гърдите на майката да започнат да произвеждат повече мляко и подпомагат контракциите, които събират матката до размера ѝ от преди бременността и намаляват риска от следродилен кръвоизлив, както и спомагат привързването на бебето и майката. Ако майката е приела болкоуспокояващи или упойка по време на раждането, може да отнеме малко повече време, допир кожа до кожа, за да може бебето да завърши фазата на засукването. Бебетата, които засукват в първия час след раждането имат по-добър шанс за правилно позициониране на езика си при кърменето.
Сън
Около час и половина, два след раждането бебетата заспиват, а често и майките се отпускат в лек ободряващ сън.
Първият час след раждането е един от ключовите елементи за развитието на бебето и първоначалната връзка с майката. Бебето е естествено програмирано да намери гърдата, а майката е все още в специфичен хормонален баланс. Тя все още е много инстинктивна, знае как да държи бебето си и при нас, хората, кърменето е потенциално инстинктивно, около един час след раждането. След това вече има място за образование, имитация и дори техника. Разбира се, най-добре е да имате и предварителна подготовка (сега има много видеа за правилната позиция при кърмене и др.). Инстинктивното поведение на бебето, водещо го към гърдата, се запазва в първите дни и седмици след раждането.
В българските болници, често се продължава рутинната практика на разделяне на родилката и бебето, средно между 2-6 часа при нормално раждане и 12-48 часа след Цезарово сечение. Това нарушава правата на родилката и препоръката на Световната здравна организация, бебетата да се дават на майките в рамките на 30 минути след раждането, а рутинните процедури да се отлагат за по-късно. Тези препоръки са подкрепени от множество медицински проучвания, особено през последните 20-30 години. Също така според Конвенцията на ООН за правата на детето, родителите имат право да не бъдат разделяни от детето си против тяхната воля. Също от 1996 година Министерство на здравеопазването на Р. България, определя, че единият от родителите на дете до 14 години има право да го придружава в болницата.
Някои български болници работят и по програмата „Десет стъпки за успешно кърмене”. Болница Приятел на Бебето (БПБ) е създадена от Световната Здравна Организация (СЗО) и УНИЦЕФ през 1991г., следвайки Декларацията Иноченти от 1990 г. Препоръчва се всички здравни заведения, в които жените раждат и се осъществяват грижи за новородените да изпълняват десет изисквания.
Хубаво е да бъдете информирани!
Автор: Вероника де Буур, сертифициран обучител по програмата на д-р Харви Карп
Michel Odent, MD founded the Primal Health Research Centre in London and developed the maternity unit in Pithiviers, France, where birthing pools are used. He is the author of ten books published in twenty languages. Two of them—Birth Reborn and The Nature of Birth and Breastfeeding—were published originally in the United States. His most recent book is The Farmer and the Obstetrician.
Ранен първи контакт между майката и бебето:
Ако намирате тази публикация за полезна или интересна, моля споделете я с други, които могат да имат полза от нея.
Шведският фотограф, Ленарт Нилсон (1922 – 2017), е бил ентусиаст на науката, чиято любов към фотографията го е накарала да направи нещо невероятно с помощта на цистоскоп.
През 1965 г. списание LIFE публикува няколко от невероятните му снимки от процеса на зачеване на детето. Първите снимки, които той прави през 1957 г., са черно-бели и не съвсем ясни. Въпреки това, той повтаря същия процес през 1965 г. и създава невероятни снимки.
Първоначалната фаза на зачеването
Спермата се движи към яйцеклетката през фалопиевата тръба.Яйцеклетката, с която ще се слее сперматозоида.Момента, в който сперматозоида среща яйцеклетката.
Привличането
Един от многото сперматозоиди е избран, за да се слее с яйцеклетката.Главичката на сперматозона носи целия генетичен материал.
Бебето в утробата
Имплантация. Отнема една седмица преди ембрионът да се премести от фалопиевата тръба и да се прикрепи към стената на матката.На 18-ия ден сърцето започва да бие.Ембрионът изглежда така на 22-ия ден. Мозъкът се развива от сивата част.Ембрионът на 22-ия ден от зачатието.След 5 седмици ембрионът е вече 9 милиметра и започва да развива кухините на лицето.Около 40-ия ден започва да се образува плацентата.8-седмичен ембрион.В 10-тата седмица очите започват да се формират и клепачите се отварят.Ръцете започват бавно да се движат и ембриона изследва утробата, чрез пръстите си.В 16-тата седмица ембрионът заприличва на човешко бебе.Нервите се развиват и кръвоносните съдове са видиме през прозрачната кожа на ембриона.В 18-тата седмица ембрионът започва да долавя звуците идващи от външната среда.В 19-тата седмица ембрионът има нокти, вежди и коса.През 20-тата седмица мъх, наречен лануго, покрива цялата глава и лице.24-тата седмица – фазата на развитие на мозъка.Ембрионът в 26-тата седмица.
Комуникацията е в основата на когнитивното, социалното, емоционалното, и поведенческо развитие при децата и езикът на знаците може да съдейства за подобряване всеки един от тези важни аспекти от развитието на детето.
Научавайки бебето на езика на знаците, ние насърчаваме ранната комуникацията, преди детето да е в състояние вербално да се изрази. Още от преди раждането е хубаво да комуникираме с бебето, да му говорим, да му пеем и още повече след раждането, а около 6-ия месец на детето, можем да добавим и езика на знаците. Знаците не са предназначени да заменят езика, а да бъдат като забавно допълнение.
Още като съвсем малки бебетата започват да правят жестове, заедно с бебешките бъртвежи. Това показва, че децата са в състояние да научават жестове преди овладяването на вербални умения. Децата, които се учат на тези прости знаци, могат да повишат когнитивното си развитие, зрителните, слуховите и езиковите си умения.
Използването на жестове, които са част от нормалната реч, позволява на бебетата да учат за още един от аспектите на комуникацията. Смята се също, че знаците, развиват дясното полукълбо, докато езикът се контролира от лявото полукълбо. По този начин стимулираме, балансирано развитие на мозъка. През първата година от живота на детето мозъкът минава през едно експлозивно развитие и никога повече не расте толкова бързо. Затова на колкото повече стимули го подлагаме, толкова повече нервни връзки и окончания ще прави той.
Концепцията за езикът на знаците при бебетата не е новост. Различни вариации са били използвани от логопедите в продължение на десетилетия с деца с увреждания на речта, познавателните способности или и двете.
Бебешките знаци създават взаимно внимание между родителя и детето, водещи до по-силна емоционална връзка и по-добра и по-богата комуникация, която води до по-положително взаимодействие с детето.
Използвайки езика на знаците, ние се забавляваме комуникирайки и намаляваме дразнението на децата, когато се усещат неразбиране.
Сега можете да се научите да комуникирате с бебето още от 6 месеца и то ще може да ви каже кога е „гладно/жадно”, кога иска „още” или е „приключило”, кога му е „студено” или „горещо”, кога „памперса” му е пълен или просто иска „прегръдка”.
Така ще дадете и възможност на детето да споделя с Вас, специални моменти. Когато иска да му целунете коремчето и „пак” и „пак” и „пак” или когато види пиленце, куче или коте. Лицата на децата се озаряват когато, че знаят, че вече ги разбирате.
През първата година от живота на детето се развива мозъка му. Проучванията сочат, че изучаването на бебешкия език на знаците има много ползи за ранното проговаряне и по-богат речник, по-голямо IQ (около 12 точки), дори и по-добри оценки в училище.
Децата, които са учили жестомимичен език показват по-добри резултати при словесното изразяване, имат по-добро разпознаване и изразителност на речта, по-бързо развитие на езиковите умения, подобрени комуникативни, когнитивни, социални, адаптивно-поведенчески, физически, и фини двигателни уменията. Това подобрение обаче е краткотрайно (между 12 и 15-месечна възраст).
Изследователите смятат, че тези положителни въздействия върху бебето се дължат не толкова на езика на знаците, а по-скоро на интересните и забавни дейности покрай използването му и положителното взаимодействие с възрастния. Основната полза е в активното, съвместно визуално-когнитивно внимание по време на връзката родител-дете, което дава възможност на детето да се съсредоточи в темата и контекста на разговора, да си изясни понятията, и да използва една допълнителна практика, с големи ползи:
повишаване на лексиката, по-бърз напредък в когнитивното развитие, намаляване на раздразнението и чувството на неудовлетвореност, както и цялостно подобряване на връзката родител-дете и комуникацията по между им.
Стимулиране на езиковите умения, разбирането, насърчаване на грамотността и успешно позволява на бебето да изрази своите нужди – емоционална грамотност. Родителят също става по-отзивчив и наблюдателен към бебето си.
Това дете, току що е станало на 1 годинка. Майка ѝ я учи на езика на знаците от 6 месечна.
Този блог съдържа полезни статии относно отглеждането и възпитанието на децата. Тук ще разглеждаме различни подходи и практики в съвременната педиатрия, психология и педагогика.
Така Вие ще можете да усетите кое работи най-добре за Вас и Вашето дете.
Разбира се, бъдете търпеливи със себе си и с децата си и имайте постоянство. Когато пробвате нещо ново, пробвайте го достатъчно дълго, за да проверите дали ще сработи за Вас.
Десет стъпки към успешно кърмене (УНИЦЕФ/СЗО)
Новороденото бебе не може да бъде възприемано като умален вариант на възрастен организъм. То има множество анатомични и физиологични особености, които го отличават.
Раждането е един уникален процес. Ние като високо интелектуални и емоционални същества, които, често се опитваме да контролираме живота, в този момент истински се сблъскваме с майката Природа.
Този блог съдържа полезни статии относно отглеждането и възпитанието на децата. Тук ще разглеждаме различни подходи и практики в съвременната педиатрия, психология и педагогика.