Пиле, пиле
Пиле, пиле,
аз те знам,
искаш нещо
да ти дам.
На ти житце
да кълвеш,
че петле да
порастеш.

Васил Ив. Стоянов

– Бабо Мравке, где така?
– Тичам Щурчо за храна. А ти къде със таз гъдулка?
– Днес Калинката е булка, та съм канен на свирня.
– А когато сняг забръска, що ще правиш ти зимъска?
– Ще поискам срам не срам, аз от твойто житце сбрано.
– Аз пък няма да ти дам, гиди дърти мързелан!

Александър Божинов

Куккуригу-ригу!
– Татко, изпъди го,
да не пее рано,
да не буди мама –
да си спиме двама!

Чичо Стоян

Две очички,
две ръчички,
две ушенца,
две краченца
и носленце,
и брадленце –
сто целувки,
сто милувки
мама всеки час има дава
и пак жадна си остава.

Стилиян Чилингиров

Аз обичам мама
с обич най-голяма.
Тя ме е родила,
тя ме е кърмила,
песни ми е пяла
и ме е люляла.
На света едничка
тя е най-добричка.

Атанас Душков

Баба иде, баба иде!
Аз я чух
и набързо се обух.
Вънка ще се затека,
отдалеч ще и река:
-Мила бабо, тук ела,
о, добре си ни дошла!
Нещо тя ще ми даде,
но дали ще се яде?

Васил Ив. Стоянов

Пенчо бре, учи!
Пенчо си мълчи.
Пенчо бре, чети!
Муси се, сумти.
Пенчо бре, чети!
Пенчо не чете.
Пенчо, работи!
Пенчо пак не ще…
Пенча го мързи,
гледа да лежи – ходи, та се май, дири да играй.
Време се мина, Пенчо порасна, иска да яде — няма откъде.

П. Р. Славейков

На дивана, под юргана
коте бяло се е свряло,
хърка, мърка недоволно,
прави се на болно.
До дивана аз застанах,
аспиринче му подадох,
а то скочи и избяга –
оздравя веднага.
Ах, ти коте, преструванче!
Знам, на моето диванче
много хубаво се нанка,
но без мое разрешение:
няма тук да лягаш ти!

Катеричка Рунтавелка
със опашчица къделка.
Цял ден тича без да спира
цял ден лешници събира.
Че когато дойде зима
тя храница да си има.

Отмъщение

Аз, като порасна, ще поканя гости.
Ще сервирам гозба от шаран без кости.
И когато стане веселба голяма,
ще повикам татко, ще повикам мама.
Ще накарам мама песен да изпее,
татко пък – да каже стихче подир нея.
Ако мойте гости ги похвалят „Бравооо!”,
ще им щипна силно бузките тогава
и когато стане ама най-най-смешно,
спешно ще ги пратя в банята отсреща
зъбките да мият и след туй да лягат!
Точно тъй. Да лягат и да спят! ВЕД-НА-ГА!

Виктор Самуилов

Чип-чип

Чипа, чипа детенце,
чипа, чипа момченце,
чипа, чипа с водица
да измием главица
Чипа, чипа лицето,
чипа, чипа нослето-
да пораснеш голямо,
чисто, чисто засмяно

През горичка, по пътечка
Катето върви сама и си мисли:
– Кумчо Вълчо дали си е у дома?
Уж гората му е къща, ала той е все на път, може все пак да го срещна някъде на кръстопът.
Срещна ли го, ще му кажа
смело и със страшен глас:
„Бягай, бягай, Кумчо Вълчо!
Бягай бързо ти от нас!”
А не слуша ли, тогава
ще му кажа смело пак:
„Татко има дълга пушка,
дълга до небето чак.
Като гръмне татко с нея,
цялата гора ехти,
хич не идвай, Кумчо Вълчо,
до селото близо ти!”
А отсреща, от гората,
Вълчо с поглед я следи:
– Тъй ли? Тъй ли, мило Кате?
Пушка, казваш… Гледай ти!
До селото да не идвам?
Е, тогава ти при мен
идвай ми на гости тука –
във гората всеки ден.
И зъбите Вълчо точи,
а очите му горят:
– Сбогом, сбогом, мило Кате,
ще се видим други път!

Дора Габе

Синчец ходи из горица
води бебчо за ръчица,
и го води, и му пее,
и го с две ръце люлее.
Нани, нани, мойто бебе,
таз звездица е за тебе,
да ти грее, да ти свети,
да пораснеш като цвете

Дора Габе

Кукуригу, петленце,
иамаме си детенце,
със две голи краченца,
със две тънки ушенца,
със две малки ръчички,
със две сини очички,
чисто и измито,
в бяла люлка повито.

Дора Габе

Най-обичам, като стана,
да целуна мойто мама,
чистичко да се измия,
сухичко да се изтрия.
“Добър ден – да-кажа-татко!”
и да си похапна сладко.
А пък най-обичам
да играя и да тичам

Дора Габе

Буболечка-лечка
върху суха клечка,
свила си крилцата,
страх я от децата,
че им светят очичките,
че им пипат ръчичките

Дора Габе

Буба лази, лази,
бебчето се пази.
По тревичка, по листенце,
по ръчичка, по краченце
и по гушка и брадичка
чак до бебчова главичка.
Дайте скоро да го скрием,
презглава да го завием.

Дора Габе

Боц-боц пръстенце,
боц, боц детенце,
боц-боц юначе
ще ти купя калпаче.

Измила баба тавана- погалвате челцето на детето;
боядисала баба стените- бузките;
затворила баба прозорците- очичките;
затворила и вратата- устата
и врътнала баба ключа- завъртате нослето;
Лека нощ, мило дете!

Иди си дойди си
Иди си дойди си
Да ядеш каша
Да станеш наша
Да пораснеш голяма
Колкото Мама
Слагаме детето в скута си, с лице към нас, хващаме го за ръцете и го пускаме назад “иди си”, дъпраме напред “дойди си”. Тази игра е и подходящо упражнение за коремните мускули.

Варила мишка кашичка. Бъркала, бъркала, бъркала
(правят се кръгообразни движения на дланта на детето)
На това мишле дала, защото донесло дърва
(посочва се палеца)
На това мишле дала, защото запалило огъня
(посочва се показалеца)
На това мишле дала, защото донесло брашно
(посочва се средния пръст)
На това мишле дала, защото донесло вода
( посочва се безимения пръст)
А на това най-малкото (посочва се кутрето) нищо не дала, защото нищо не направило. Разсърдило се то и избягало. Бягало, бягало ( „тичаме с пръсти по коремчето) и еееей тука се скрило („скриваме” се в гушката).

Хвър, хвър

Хвър, хвър вранке,
къде ходи, Ганке?
На баба на гости.
Какво ти даде баба?
Във сандъче копче
и на края бобче.
Хвърррр.
Детето сяда в скута с лице към нас и ние го подрусваме.

Приближете дланите на детето една към друга с долепени пръстчета, като кутретата са успоредни на пода.
“Дай, бабо, огънче!” “Качи се по-нагоре!” Качете се при безименните пръсти.
“Дай, бабо, огънче!” “Качи се по-нагоре!” Качете се при средните пръстчета, а после и при показалците.
“Дай, бабо, огънче!” “Качи се още по-нагоре.”
“Страх ме е от кучето!” “Няма го кучето, отиде на нивата!” След предложението на “бабата” се правите, че се оглеждате в дупката между дланите на детето и посочвате с показалец: “А това черното долу какво е?” “На дядо поп калимавката.” След успокоителния отговор на бабата влизате, като си мушкате показалеца между дланите на детето.
“Я чакай да си взема!” В този момент то трябва да ви хване за пръста, все едно кучето ви се е нахвърлило.
“Бау, бау, бау!”
След като детето усвои играта, ролите се разменят.

Три котета – черно, сиво и бяло … видяли мишка… … и се хвърлили подир нея! Мишката скочила в кутия с брашно. Котетата – подир нея!
Мишката избягала. От кутията излезли три бели котета. Трите бели котета видяли на двора жаба и се хвърлили подир нея! Жабата скочила в един стар кюнец. Котетата – подир нея! Жабата избягала…
Трите черни котета видяли в езерото рибка… …и се хвърлили подир нея! Рибката избягала… … а от водата изскочили три мокри котета. Трите мокри котета тръгнали към къщи. По пътя те изсъхнали станали пак черно, сиво и бяло.

Виталий Сутеев

Излюпило се от яйцето Пате.
-Излюпих се! – казало то.
– Аз също, – казало Пилето.
– Отивам на разходка, – казало Патето.
– Аз също, – казало Пилето.
– Ровя си дупка, – казало Патето.
– Аз също, – казало Пилето.
– Намерих червейче, – казало Патето.
– Аз също, – казало Пилето.
– Хванах пеперудка, – казало Патето.
– Аз също, – казало Пилето.
– Искам да се окъпя, – казало Патето.
– Аз също, – казало Пилето.
– Аз плувам! – казало Патето.
– Аз също! – извикало Пилето.
– Помощ!
Патето извадило пилето от водата.
– Аз пак отивам да се къпя, – казало Патето.
– А аз не искам, – казало Пилето.

Виталий Сутеев

Тръгнали Жабчето, Пиленцето, Мишлето, Мравката и Бръмбарчето да се разхождат. Стигнали до реката.
-Хайде да се окъпем! – казало Жабчето и скочило във водата.
-Ние не можем да плуваме – отговорили Пиленцето, Мишлето, Мравката и Бръмбарчето. – Ква-ха-ха! Ква-ха-ха! – заквакало Жабчето. – Вас май за нищо не ви бива! – и така започнало да се смее, че едва не се задавило.
Обидили се Пиленцето, Мишлето, Мравката и Бръмбарчето.Замислили се.Мислили, мислили и измислили.
Отишло Пиленцето и донесло едно листенце.
Мишлето – орехова черупчица.
Мравката домъкнала сламка.
А бръмбарчето – връвчица.
И работата започнала: мушнали единия край на сламката в черупката, завързали листенцето с връвчицата – построили корабче!
Пуснали корабчето във водата.
Седнали в него и заплавали. Жабчето подало глава от водата – искало още да се посмее, но корабчето било отплувало далече…иди го гони!

Виталий Сутеев

Било късна есен. От клоните на дърветата отдавна вече окопали листата, само на върха на киселицата висяла една единствена ябълка. В това есенно време тичал през гората Заекът и видял ябълката. Но как да я вземе? Ябълката била високо и да подскочи не може да я стигне.Видял на близката ела кацнала една врана се смее. Помолил я да му откъсне ябълката.Тя прелетяла от елата на киселицата и я откъснала.Само, че не могла да я задържи в човката си и тя паднала долу.Благодарил заекът на враната.Навел се да я вземе, но тя изведнъж изсъскала като жива и побягнала. Заекът се изплашил, но после разбрал, че е паднала върху гърба на Ежко, който свит на кълбо, спял под дървото.Скочил Ежко сънен и се втурнал да бяга, а ябълката била набучена на иглите му. Заекът се опитал да го спре, защото ябълката била негова.Спрял Ежко и казал, че той я е уловил.Дошла и враната, която крещяла, че тя я е откъснала.Никой не бил съгласен с другия. Крясък и шум изпълнили гората.Стигнала работата до бой.Враната клъвнала Ежко по носа, той пък убол Заека с иглите си, а Заекът ритнал с крак враната. В това време се задала Баба Меца и ревнала.Попитала ги какъв е този шум и защо се карат.
Всички се обърнали към нея и казали, че тя е най- голямата и най умната в гората.Тя да реши кой заслужава ябълката.Разказали на Мечката всичко както било от самото начало. Тя помислила и решила да разделят ябълката на равни части. На всеки да има по резенче. Ежко я взел и я разделил на четири равни части.Дал първо на Заека, защото той пръв я е видял.После на Враната, защото я е откъснала.Третото резенче сложил в устата си, защото той уловил ябълката.А четвъртото резенче сложил в лапата на Мечката.Тя се учудила защо има и за нея. В знак на благодарство,че ги е помирила и научила на ум и разум.
Всеки изял своето резенче и всички били доволни, защото Мечката справедливо отсъдила и никого не забравила.

Виталий Сутеев

Веднъж силен дъжд застигнал мравката. Къде ли да се скрие?
мравката видяла на поляната малка гъбка, изтичала и се скрила под нейната шапка. Седнала под гъбата и зачакала да спре дъждът.
А дъждът валял все по-силно и по-силно…
Допълзя до гъбата мокра пеперуда:
-Мравчице, пусни ме под гъбата! Цялата се измокрих, не мога да летя!
-Как да те пусна?- казала мравката.- То и за мен самата няма място.
-Нищо. Все някак ще се сместим.
И мравката пуснала пеперудата под гъбата. А дъждът валял все по-силно…
Дотичала мишката:
-Пуснете ме под гъбата! Цялата съм вир-вода!
-Къде да те пуснем? Тук и за нас няма място.
-Сместете се малко!
Посместили се и пуснали мишката под гъбата.
А дъждът все валял и не спирал…
Край гъбата подскочил с плач врабчо:
-намокриха ми се крилцата. Пуснете ме под гъбата да се поизсуша, да си почина, да изчакам дъжда.
-Тук и за нас няма място.
-Посместете се малко, моля ви!
Посместили се – намерило се място и за врабчо.
Изскочил на полянката заек и видял гъбата:
-Скрийте ме!- викнал той.- Спасете ме! Кума лиса ме гони!
-Горкият заек – казала мравката.- Хайде още да се посместим. Едва скрили заека, дотътрила се Кума лиса:
-Да сте видели заека?- попитала тя.
-Не сме го виждали.
Дошла Лисана по-близо и започнала да души:
-Да не би да се крие тук?
-Къде може да се скрие?
Врътнала лиса опашка и избягала.
А в това време дъждът спрял и грейнало слънцето.
Всички радостно изскочили изпод гъбатa.
Мравката се замислила и казала:
-Как стана така? Отначало за мен едва се намери място под гъбата, а после се наместиха петима.
-Ква-ха-ха! Ква-ха-ха!- изсмял се някой.
Всички погледнали нагоре – върху гъбата седяла жаба и се смеела:
-Ама, че сте! Гъбата…
И без да довърши избягала.
Всички погледнали гъбата и се семили защо отначало било тясно за един, а после се намерило място за петима.
А вие сетихте ли се?

Виталий Сутеев