Златният час след раждането

Раждането е един уникален процес. Ние като високо интелектуални и емоционални същества, които, често се опитваме да контролираме живота, в този момент истински се сблъскваме с майката Природа.

Добре е да сме подготвени, добре е да знаем какво да очакваме. И в същото време, се налага да се доверим на тялото си. Колкото и да сме подготвени, в този момент, природата взима превес и никой не знае как ще се развие едно раждане. Това може да Ви го каже всеки придружаващ раждания – акушер-гинеколог, акушерка, дула, неонатолог. Остава ни да се предадем на течението и на мъдростта на Природата.

По време на раждането и след изгонването на бебето, майката все още е в едно определено състояние на съзнанието, като че ли е „на друга планета.” Нейният неокортекс е все още малко или повече в покой. Ключовите думи са: „Не събуждайте, майката!”.

Днес, сме в състояние да си обясним как всички различни хормони, които се отделят при майката и при бебето по време на първия и втория етап на раждането, са все още в телата им и в следващия около един час и имат специфична роля във взаимодействието между майката и новороденото. Доскоро не сме и предполагали дори, какво голямо поведенческо влияние оказват, всъщност, тези хормони.

Ключовият хормон, който участва във физиологията на раждането е несъмнено окситоцина. Неговите механични ефекти са добре известни (ефектът върху маточните контракции за раждането на бебето и раждането на плацентата; ефектът върху контракциите на мио-епителните клетки на млечната жлеза, за изтласкване при рефлекса на млякото). Окситоцинът е типичния алтруистичен хормон. Той участва, независимо, във всички аспекти на любовта, която преживяваме.

Открито бе също, че майката и бебето освобождават хормони от типа на морфина по време на раждането. Освобождаването на тези ендорфини, които остават за известно време след раждането, в майката и бебето, са импрегнирани с опиати. Характерна черта на опиатите е да предизвикват състояние на „зависимост“ или привързаност. Дори и хормоните от семейството на адреналина, (които често се разглеждат като хормони на агресия) очевидно играят роля във взаимодействието между майката и бебето, веднага след раждането. По време на родилните контракции, преди раждането, нивото на тези хормони достигат своя връх, при майката. Ето защо, във физиологично отношение, веднага след като се активира рефлекса за изтласкване, жените са склонни да бъдат изправени, пълни с енергия и с внезапна нужда да сграбчват нещо или някого. Те често имат нужда от чаша вода, точно както някой, който говори пред голяма аудитория. Това е в резултат от огромното количество адреналин, който се освобождава, в майката, която е много будна, когато се роди бебето. Както и при другите бозайници, в природата, за майката е важно да има достатъчно енергия и агресивност, за да може да защити новороденото си бебе, ако се наложи. Агресивността е един от аспектите на майчината любов.

Също така е добре известно, че бебето има свои собствени механизми за оцеляване по време на последните силни изгонващи контракции и освобождава своите собствени хормони от семейството на адреналина. Приливът на норадреналин, позволява на плода да се адаптира към лишаването от кислород в последния етап от раждането и спомага за това бебето да е нащрек, с широко отворени очи и разширени зеници. Майките са очаровани и възхитени от погледа на техните новородени бебета.

Ето как протича първият час, след раждането:

Изплакването.

Най-жадуваният момент от раждането е първото изплакване. Бебето надава пронизителен писък, който „събужда“ дробовете и те се разгъват и изхвърлят околоплодната течност в тях. При нормално дишане, не би имало достатъчно енергия, с която да се изплюе течността. Сърцето започва бързо да изпомпва кръв към белите дробове и белодробната система се отделя от останалата част на организма, чрез затваряне на връзките между тях (ductus arteriosus and foramen ovale).

Релаксация

След изплакването, бебетата прекарват около минута в покой. На този етап, новороденото не прави движения с устата, а ръцете са отпуснати. Учените предполагат, че този момент на почивка и мълчание, може би е развито, за да предпази бебетата от хищниците.

Смята се, че най-добрата позиция за бебето е върху корема на майката, кожа до кожа, покрито с топла и суха пелена или одеяло. Като  че ли в този момент жената има нужда единствено от спокойствие и стаята да е достатъчно топла. По време на третия етап от раждането, жените никога не се оплакват, че е прекалено горещо. Ако има втрисане, това означава, че мястото не е достатъчно топло. Топлината забавя производството на адреналин в майката и така не пречи на производството на окситоцин и пролактин. Бебето се запознава с всички полезни бактерии от майката и първите колонии заселват тялото му, като така активират веднага имунната му система. Първоначално то се ражда от почти стерилната среда в утробата. При раждането, бебето е без микроби. Един час по-късно има милиони микроби, обхващащи лигавицата и мембраните. Раждането е като да влезнеш в света на микробите. Въпросът е, кои микроби ще бъдат първите, които ще колонизират тялото на бебето? Бактериолозите знаят, че победителите в състезанието ще бъдат началници на територията. Бактериалната среда на майката вече е позната и приятелска, от гледна точка на новороденото, защото майката и бебето имат същите антитела (IgG). С други думи, от бактериална гледна точка, на новороденото човешко бебе му трябва веднага да бъде в контакт само с един единствен човек-майка му. Като добавим, че първоначалните капки коластра ще подпомогнат за установяване на една идеална чревна флора, няма съмнение, че от бактериологична гледна точка, първият час след раждането е критичен период, с последствия за целият живот и здравето на човека. Нашата чревна флора може да бъде представена като аспект на нашата личност, която не може лесно да бъде модифицирана по-късно в живота.

Механизмите на терморегулация все още не са зрели при раждането и има теоретични причини да се тревожим за случаите на хипертермия, при майката, по време на раждането, в случаите, когато е била използвана епидурална анестезия или твърде гореща вана. Такива ситуации могат да бъдат опасни за терморегулацията и на бебето, чрез преувеличените различия в температурата между вътреутробната и извънматочната среда.

Контактът кожа до кожа, подпомага бебетата да регулират температурата на тялото и дишането си, както и намалява риска от хипоглекимия (ниски нива на захар в тялото). Новородените нямат все още този защитен слой мазнина и харчат твърде много енергия и кислород, за да поддържат телесната си топлина. Все пак те излизат, след 9 месеца, където обкръжаващата среда е идеална и температурата е била контролирана. Бебетата могат да произвеждат глюкоза от запасите на енергия в тялото си, докато засучат добре, а това става най-ефективно, когато останат в контакт с кожата на майката през първия си час.

Смята се, че е добре пъпната връв да не се прерязва докато все още пулсира, за да може новороденото да получава кислород, докато нагоди дишането си, чрез дробовете, както и да се даде повече шанс на червените кръвни телца да преминат в тялото му от плацентата, намалявайки риска от анемия.

Докато бебето е в утробата, то има постоянен достъп до хранителни вещества и особено жизненоважното гориво – глюкозата, които са предвидени в непрекъснат режим на подаване, чрез пъпната връв. Веднага след раждането, бебето се адаптира, преди да прекъснат доставките му. Забавянето на рязането на пъпната връв, може да се осъществи и при някои случаи на раждане с цезарово сечение, но не винаги. Всяко раждане е уникално и различно. Консултирайте се с израждащия Ви лекар.

По време на първия час, бебето се адаптира и към гравитацията. Изведнъж вестибуларния нерв, който служи за равновесие, се задвижва в мозъка и за пръв път има наплив от импулси.

Разбуждане

Между третата и осмата минута от раждането, започва третата фаза – на разбуждането. На този етап, новородените отварят очите си за първи път и започват да движат устата, главата и раменете си.

Енергичност

Около осмата минута, бебетата стават още по-активни и задържат очите си отворени за около 5 минути или повече. По време на тази активна фаза, новородените, започват да показват интерес към храненето, все повече движат устата си и правят сучещи движения, като рефлекса за търсене и рефлекса за сучене стават все по-явни. Бебето търси лицето и гърдите на майка си, издава засмукващи звуци и приближава ръцете си към устата. Често бебетата се втренчват в лицето на майките си, разпознават миризмата ѝ, звука на гласа ѝ, докосването до кожата ѝ. Често ако се опитате да отделите бебето от майката, бебетата протестират високо, могат да достигнат до отчаяно крещене, докато постепенно млъкват и стоят неподвижно, а организма забавя процесите в него, за да запази енергията и топлината на тялото. Вероятно, това е остатък от инстинкта ни за самосъхранение, който ни предпазва от хищници.

Почивка

Бебето редува периоди на почивка с периоди на активност, в рамките на първия час след раждането.

Пълзене

Около 35-тата минута от раждането, бебето като че ли е „презаредило батериите“ и започва само да се избутва с крачета, ръчички и тяло към гърдата и зърното, чрез кратки периоди на активност и почивка. В тази фаза, то разчита основно на обонянието си, което го води. Пълзенето към гърдата за първи път се наблюдава от Шведски учени през 1980г. По-късно се открива, че бебетата се раждат с инстинкт, който ги подпомага да намерят зърното на майката, като при всички бозайници.

Запознаване

Около 45-тата минута до 1 час след раждането, бебетата започват да опознават майка си, чрез близане на зърното и докосвайки и масажирайки гърдите ѝ около двадесетина минути.

Засукване

Около час след раждането, бебета засукват, като се закрепят сами за гърдата и поемат малки количества коластра. Коластрата е кърма, която гърдите на майката произвеждат още през последните дни от бременността. Тя е пълна с протеини и имунни молекули. Това ранно засукване както и изгонването на плацентата, стимулират гърдите на майката да започнат да произвеждат повече мляко и подпомагат контракциите, които събират матката до размера ѝ от преди бременността и намаляват риска от следродилен кръвоизлив, както и спомагат привързването на бебето и майката. Ако майката е приела болкоуспокояващи или упойка по време на раждането, може да отнеме малко повече време, допир кожа до кожа, за да може бебето да завърши фазата на засукването. Бебетата, които засукват в първия час след раждането имат по-добър шанс за правилно позициониране на езика си при кърменето.

Сън

Около час и половина, два след раждането бебетата заспиват, а често и майките се отпускат в лек ободряващ сън.

Първият час след раждането е един от ключовите елементи за развитието на бебето и първоначалната връзка с майката. Бебето е естествено програмирано да намери гърдата, а майката е все още в специфичен хормонален баланс. Тя все още е много инстинктивна, знае как да държи бебето си и при нас, хората, кърменето е потенциално инстинктивно, около един час след раждането. След това вече има място за образование, имитация и дори техника. Разбира се, най-добре е да имате и предварителна подготовка (сега има много видеа за правилната позиция при кърмене и др.). Инстинктивното поведение на бебето, водещо го към гърдата, се запазва в първите дни и седмици след раждането.

В българските болници, често се продължава рутинната практика на разделяне на родилката и бебето, средно между 2-6 часа при нормално раждане и 12-48 часа след Цезарово сечение. Това нарушава правата на родилката и препоръката на Световната здравна организация, бебетата да се дават на майките в рамките на 30 минути след раждането, а рутинните процедури да се отлагат за по-късно. Тези препоръки са подкрепени от множество медицински проучвания, особено през последните 20-30 години. Също така според Конвенцията на ООН за правата на детето, родителите имат право да не бъдат разделяни от детето си против тяхната воля. Също от 1996 година Министерство на здравеопазването на Р. България, определя, че единият от родителите на дете до 14 години има право да го придружава в болницата.

Някои български болници работят и по програмата „Десет стъпки за успешно кърмене”.  Болница Приятел на Бебето (БПБ) е създадена от Световната Здравна Организация (СЗО) и УНИЦЕФ през 1991г., следвайки Декларацията Иноченти от 1990 г. Препоръчва се всички здравни заведения, в които жените раждат и се осъществяват грижи за новородените да изпълняват десет изисквания.

Хубаво е да бъдете информирани!

Автор: Вероника де Буур, сертифициран обучител по програмата на д-р Харви Карп

Използвани материали:

https://www.midwiferytoday.com/articles/firsthour.asp

Michel Odent, MD founded the Primal Health Research Centre in London and developed the maternity unit in Pithiviers, France, where birthing pools are used. He is the author of ten books published in twenty languages. Two of them—Birth Reborn and The Nature of Birth and Breastfeeding—were published originally in the United States. His most recent book is The Farmer and the Obstetrician.

Ранен първи контакт между майката и бебето:

Ако намирате тази публикация за полезна или интересна, моля споделете я с други, които могат да имат полза от нея.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *